Съвременният живот предоставя достатъчно причини за стрес, включително социален. На него са подложени всички възрастови категории, но подрастващите, поради неустойчивост на психиката и небалансираност на физиологичните процеси в растящия организъм, са най-уязвими. Те в най-голяма степен рискуват да се сдобият с различни психоемоционални разстройства, като например повишена тревожност и депресия.
Руски и американски специалисти от Института по цитология и генетика на Руската академия на науките, Московския физико-технологичен институт и американската Cold Spring Harbor Laboratory са провели съвместни изследвания, които са установили, че този, който израства във враждебна социална среда, изпитва стрес, който влияе на поведението и психоемоционалното му състояние на зрели години, когато изглежда, че всички сътресения са вече забравени.
Проблемите със стреса при тийнейджърите се оказал в центъра на вниманието на изследователите, които използвали животни за изучаването му. Данните от тези изследвания са противоречиви: последствията от ранните стресове дълго не се изявяват и не влияят на поведението на възрастните и в същото време има свидетелства, в които е видно, че психиката на подрастващите е устойчива и ги защитава от развитието на дълготрайни разстройства. Затова актуалността на подробните изследвания е висока.
„Социалните организации в обществата на мишките и хората са много подобни – разказва завеждащата Сектора по неврогенетика и социално поведение към Института по цитология и генетика Наталия Кудрявцева. – Всички самци в групата се подчиняват на доминант, който в случай на неподчинение демонстрира агресия. Това е аналог на отношенията „началник–подчинен“ в човешките колективи. Мишките майки се грижат за потомството и го защитават. В детския (подрастващ) миши колектив има групи със спокойни отношения, но има и такива, в които постоянно има борби, особено ако в клетката се озове по-възрастен или едър самец.
Същото може да се наблюдава в детските градини или в училищата. Във всички случаи причината за конфликта е храна или територия. Конфликтът се съпровожда със стрес и при хората, и при мишките. Затова ние с пълно право можем да предполагаме общи механизми на социалния стрес и неговите последствия, както биологични, така и психоемоционални.“
Изследователите работили с три групи мишки. Членовете на контролната група расли в комфортни условия. Четириседмичните самци от втората група един по един били поставяни в клетка с възрастен самец. Клетката била разделена с прозрачна перфорирана преграда, която всеки ден била махана за няколко минути, и тогава възрастният атакувал малкия. На другия ден младият самец бил поставян при нов съсед и всичко се повтаряло отначало.
В продължение на две седмици младите животни изпитвали ежедневен стрес от агресията от страна на възрастния самец и от това, че се озовавали в нова клетка на чужда територия. В третата група подрастващите също две седмици живели с възрастни, но преградата не била махана, въпреки че всеки ден ги местели от клетка в клетка, което създавало условия за социална нестабилност.
Младите мишки се привличали от възрастните, те много искали да общуват, ходели около преградата, притичвали, ако съседът се приближал към нея от другата страна, душели, опирали се на нея с предни лапички. Това също било стрес, но от друг тип – лишаването от физически контакт с възрастната особа. Стремежът за общуване се запазвал поначало дори при мишките, които получавали агресия от старите. Всеки ден те се надявали, че в новата клетка ще бъде по-добре и чак към края на експеримента започнали да стоят по-далече от съседния отсек и избягвали други животни.
Към края на експеримента младите мишки, които периодично получавали пердах от по-възрастните, станали по-некомуникативни (за хората бихме казали, че са затворени), по-тревожни и безпомощни, отколкото контролните животни, неизпитващи стрес. Стресът действал потискащо на нервната система – делящите се клетки в хипокампа намалявали. Самците от групата, която изпитвала само дефицит на общуване, били общителни, но нивото на тревожност и склонност към депресии при тях било по-високо.
Оставили животните да си починат три седмици от преживения стрес. В този период те живели в познатите клетки с неагресивни самци на своята възраст. Три седмици са голям срок за мишките и за това време те „възмъжали“. Поведението им основно се нормализирало, процесите на делене на клетки в хипокампа се възстановили. Изглежда, преживяното било назад, но не. Поведенческите тестове показали, че възрастните мишки, преживели социален стрес на младини, са съхранили висока тревожност, а при среща с други самци проявявали повишена агресивност.
И така, социалните стресове, преживени в ранна възраст, могат да доведат до повишена тревожност, да предизвикат депресивни състояния и дори симптоми на аутизъм – липса на общителност, избягване на социални контакти с други особи и неадекватно социално поведение.
Известно е, че тревожните, депресивни хора са склонни към суицид. Времето не лекува психоемоционалните разстройства, формирани в ранна възраст, а по-скоро ги „крие“, те напомнят за себе си дори в зряла възраст. За да се развият, дори не е нужно периодично да обиждате тийнейджърите. Социалната нестабилност, невниманието от страна на възрастните и недостигът на общуване са не по-малко силен стрес.
