Животът на Земята е всичко друго, но не и предвидим. За доказателство е достатъчно да погледнем към петте масови измирания, настъпили през последните 500 милиона години:
1. Изчезване в края на ордовика (преди около 443 милиона години). Изчезването в края на ордовика е едно от най-ранните известни масови измирания, за което се смята, че е предизвикано от кратка, интензивна ледникова епоха, довела до спад на морското равнище, нарушавайки морските местообитания. Произтичащата от това загуба на местообитания и ниски температури причинили изчезването на приблизително 85% от морските видове, включително много брахиоподи и трилобити.
2. Късно девонско измиране (преди около 359 – 375 милиона години). Късното девонско измиране не е едно събитие, а серия от измирания, простиращи се в продължение на няколко милиона години. Това засяга предимно морския живот, със значителни загуби сред кораловите рифове, трилобитите и ранните гръбначни животни. Причините остават обект на спорове, но може да включват вулканична дейност, глобално охлаждане и разпространението на растения, което може да е довело до оттичане на хранителни вещества и аноксични условия в океаните.
5 урока от древни цивилизации за поддържане на домовете хладни в горещ и сух климат
3. Пермско измиране (преди около 252 милиона години). Известно като Голямото измиране, изчезването в края на перм е най-тежкото събитие на измиране в историята на Земята, когато около 96% от морските и 70% от сухоземните видове изчезват. Възможните причини включват масивни вулканични изригвания в Сибирските капани, които освобождават огромни количества парникови газове, водещи до глобално затопляне, подкисляване на океана и широко разпространена аноксия.
4. Измиране в края на триаса (преди около 201 милиона години). Изчезването в края на триаса води до загубата на около 50% от морските видове и много сухоземни гръбначни животни. Възможните причини включват вулканична активност, свързана с разпадането на суперконтинента Пангея, което води до климатични промени, подкисляване на океана и прекъсвания на въглеродния цикъл.
5. Измиране в края на креда (преди около 66 милиона години). Измиране в края на Креда е известно с внезапната смърт на динозаврите, както и на много други видове. Смята се, че основната причина е масивен удар на астероид близо до полуостров Юкатан, образувал кратера Чиксулуб. Това въздействие би довело до сериозни климатични промени, включително ефект на „ядрена зима“ с мрачно небе и драстично променени температури. Освен това вулканичната дейност в Деканските капани може да е допринесла за екологичен стрес. Измират около 75% от видовете, включително динозаври.
Дори в разгара на широкоразпространената екологична катастрофа някои животни са намерили начин да оцелеят. Ето четири животни, които успяха да оцелеят по време на масовото измиране на Земята, представени от Forbes.
1. Подковообразни раци
Подковообразните (или мечоопашати) раци са останали непроменени повече от 450 милиона години. Техният твърд екзоскелет осигурява отлична защита от хищници и фактори на околната среда, докато простата, ефективна анатомия им позволява да се адаптират към различни условия и промени в околната среда.
Например подковообразните раци могат да живеят в плитки крайбрежни води, както и дълбоко на океанското дъно. Те също могат да издържат на различни океански температури. Това им дава широк географски обхват – а обхватът играе ключова роля във вероятностите за измиране, както се вижда от изследване, публикувано в PNAS.
Освен това подковообразните раци имат репродуктивна стратегия, която включва хвърляне на хайвера в големи количества, което увеличава шансовете за оцеляване на потомството въпреки колебанията в околната среда. Те също имат уникална и високо ефективна имунна система. Синята им кръв съдържа съсирващ агент, Limulus Amebocyte Lysate (LAL), който е от решаващо значение за откриване на бактериални ендотоксини.
2. Наутилуси
Наутилусът съществува на Земята от около 500 милиона години и със сигурност е една от най-добрите „машини за оцеляване“, създавани някога. Наутилусите са добре адаптирани към дълбоководна среда, където условията са относително стабилни в сравнение с повърхностните води.
Способността им да живеят в тези по-стабилни среди може да им е помогнала да избегнат някои от по-тежките ефекти от масовото измиране, засегнало повърхностни и плитководни видове. Наутилусите се хранят с дребни риби, ракообразни и мърша. Тяхната гъвкава диета и способността им да чистят може да са допринесли за оцеляването им във времена, когато други морски ресурси са били оскъдни.
3. Латимерии
Латимериите (наричани още целаканти) са част от древна линия на риби ръкоперки, които датират отпреди повече от 400 милиона години. Тяхната еволюция е много успешна в различни водни среди, което им позволява да се адаптират към променящите се условия без големи промени.
Подобно на наутилусите, много латимерии живеят в дълбоководни среди, които са по-малко засегнати от повърхностните условия, водещи до масово изчезване. Относителната стабилност на дълбоководните местообитания може да е осигурила убежище от драстичните промени в околната среда и да е спомогнала на този вид да оцелее.
Целакантите имат уникална физиологична структура, включително силно адаптиран плавателен мехур и добре развита система от странична линия за откриване на плячка в тъмните дълбини на океана. Тези адаптации са им помогнали да процъфтяват в специфични ниши, където други видове биха били под въпрос.
4. Акули
Често гледаме акулите със страх, но също толкова важно е да разпознаем тяхното еволюционно дълголетие – нещо, което може да се види в техните статуйни лица, неорганизирани редове зъби и примитивни очи.
Акулите съществуват повече от 400 милиона години и са развили набор от адаптации, които са им позволили да оцелеят при различни събития на измиране. Ето няколко:
• Разнообразни храни и стратегии за лов. Акулите са много гъвкави хищници с широк спектър от стратегии за хранене – от филтриране до активно хищничество. Тази гъвкавост им е позволила да се адаптират към променящите се източници на храна и условията на околната среда.
Гибелта на Атлантида: мит или все пак не?
• Ефективно възпроизвеждане. Акулите имат различни репродуктивни стратегии, включително яйца и живораждане. Способността им да се възпроизвеждат по различни начини гарантира, че техните популации могат да се възстановят дори след значителни спадове.
• Издръжлива физиология. Акулите притежават хрущялен скелет, който е по-лек и по-гъвкав от костния. Тази адаптация им позволява да бъдат пъргави плувци и намалява енергията, необходима за поддържане на плаваемост, което ги прави ефективни хищници в различни среди.
