След като Европа била заселена от индоевропейски пришълци преди няколко хиляди години, станало много трудно да се разберат последващите миграции на техните потомци. Повечето европейски мъже произхождат от шепа предци от бронзовата епоха, така че между тях е имало малки генетични различия. Нов генетичен метод решава този проблем. Учените са проследили не само масовата миграция на готите в началото на нашата ера от Скандинавия, но и донякъде неочаквана обратна вълна на миграция в навечерието на епохата на викингите – от Британия и Централна Европа към Скандинавия.
ОЩЕ: 800 млн. жители на Земята произхождат от 11 бащи
Потомци на едни и същи предци
Преди около пет хиляди години индоевропейските обитатели на степите започнали масови нашествия в Западна Европа (но не само). Представители на техния източен клон (Ямна култура) станали предци на гърците и арменците, югозападният – на италиански и келтски племена, северният – на германски (потомци на племена от Културата на шнуровата керамика). От този момент нататък генетиците започват да изпитват големи трудности при проследяването на по-нататъшни миграции: генетично всички тези хора по мъжка линия са имали едни и същи предци само преди 5 – 6 хиляди години.
Би било хубаво да се разбере този период, защото племената на север от Рим и Гърция не са имали своя писменост и какво се е случило там като цяло, е загадка. Да кажем, около 100 г. пр.н.е. тевтонците и кимврите почти унищожават Рим, но все още се спори кои са били те. Някои ги смятат за полукелти, други – за германци (въпреки че това е по-скоро предположение на Юлий Цезар, отколкото факт), трети, опирайки се на Помпоний Мела, твърдят, че те са мигрирали от Скандинавия.
ОЩЕ: Село отпреди новата ера се оказа средновековна крепост
Германският художник Хайнрих Лойтеман описва сцена, известна от писмени източници: след победата на Легиона на Мария над армията на тевтонците, техните жени, познавайки от първа ръка природата на римляните, първо защитават лагера от легионерите и след естествения провал на отбраната убиват децата си и себе си, за да не бъдат заловени. 1882, Heinrich Leutemann / Public Domain
Подобна е историята с готите: легендите на този народ разказват, че около началото на нашата ера те напуснали Скандза (Скандинавия), прекосили Балтийско море, стигнали устието на Висла, откъдето постепенно мигрирали през Днепър към Северното Черноморие, където основали кралството на готите. След това, в резултат на поредица от трагични събития, остготите превзели Италия, а вестготите – Испания, като същевременно нанесли катастрофални удари на Римската империя. Но много историци през вековете са оспорвали както скандинавския произход на готите, така и по-късни елементи от тяхната история.
ОЩЕ: Учени прочетоха бележки върху ръкопис от Тъмните векове
Сега изследователи от Европа и Япония са разработили метода Twigstats, базиран на сравняване на генетични мутации при различни хора – както съвременници от различни региони, така и такива, живели в различни епохи – и позволяващ да се установят генетични маркери на миграции дори в рамките на много близки популации, където почти всички са деца само на двама или трима бащи, живели само преди няколко хиляди години. Тоест за ситуацията в Европа след индоевропейското завоевание. Този метод е използван от авторите на изследването, публикувано в списание Nature.
ОЩЕ: Кои са били хуните – номадските воини, нахлули в древна Европа?
Учените анализирали геномите на 1556 души, живели в Европа между 1 и 1000 г. от н.е. През първите 500 години от нашата ера се извършват масови миграции от Скандинавия на юг: потомците на скандинавците внезапно се появяват на земята на съвременна Южна Германия, Полша, Словакия, Италия и Южна Британия. Тези данни се съчетават с лингвистични, според които германските езици тогава са имали три основни групи. Говорителите на първата останали в Скандинавия, вторите изчезнали напълно, а третите станали основата на съвременния немски и английски език. В редица случаи скандинавските мигранти са идентифицирани от генетиците по-рано, отколкото са видни от историческите източници. Например в Йорк е открит скелет на силен мъж от II – IV век от н.е., който бил скандинавец – въпреки че в този момент там не е имало нито англосаксонско нашествие, нито набези на викинги. Предполага се, че останките са на роб гладиатор.
ОЩЕ: Упадъкът на Римската империя може да е бил много по-различен, отколкото си мислехме
Обратна миграция
Европа около 300 г. от н.е. Както показва новото изследване, в този момент започва неочакван обрат в посоката на миграцията. Thomas Lessman / CC BY-SA 3.0
Още по-голяма изненада били генетичните данни за 300 – 800 г. от н.е. По някаква причина внезапно започнало обратното движение: хора от Централна Европа, включително с германски произход, започват масово да мигрират обратно в Скандинавия, откъдето собствените им предци дошли не толкова отдавна. Освен това, въз основа на изотопите на зъбите на редица жители на Скандинавския регион от тази епоха, станало ясно, че поне някои от тях се родили тук, въпреки че (съдейки по ДНК) до неотдавна техните предци са живели в германските земи на стотици километри на юг.
Необичайното е, че такива хора по това време представляват няколко десетки процента от всички изследвани геноми на територията на Дания и Швеция до 800 г. от н.е. Например в Дания 25 от 53 анализирани генома през този период показват произход от централноевропейски предци. Това означава, че обратната миграция от юг на север е била наистина масова. Причините за това са напълно неясни, тъй като тогава Скандинавия е доста отдалечена, небогата и прохладна част от Европа.
ОЩЕ: В троен ковчег от злато, сребро и стомана: учените продължават да търсят гроба на Атила
От друга страна, Централна и дори Южна Европа от 300 – 800 г. от н.е. имали своите недостатъци. През IV век в Източна Европа се появяват хуните и атакуват готската държава, което ги кара да мигрират на запад, на свой ред нахлувайки в Римската империя. Трудно е да се изключи, че някои племена са избягали от хуните и в други посоки – не към Рим, а на север. През VI век, вероятно поради миграцията на степни гризачи, предизвикана от вулканичната зима от 536 – 541 г., континентът е изправен пред изключително тежка чумна епидемия, която унищожава десетки проценти от населението му. В условията на масови епидемии народите също могат да мигрират накъдето, както им се струва, все още няма епидемия.
ОЩЕ: Археолози откриха свидетелства за Рагнарьок
Епископ Вулфила обяснява евангелията на готите, гравюра от 1890 г. Неизвестен автор / Public Domain
Неочаквани следи
Наред с тези мигранти от Централна Европа (главно към южната половина на Скандинавия), се отбелязват и неочаквани следи от миграция от Британия към Северна Норвегия. Освен това изглежда, че не става дума просто за миграцията на някои англосаксонци, езиково и културно близки до скандинавците: налице са гени на преданглосаксонско население на Британия. Малко вероятно е това да са били роби, тъй като сериозно предаване на гени по мъжка линия в този случай е малко вероятно. Има и още по-голяма екзотика: в Югоизточна Швеция, главно на остров Готланд, археолозите открили 14 скелета, чиито предци по мъжка линия идват от територията на съвременна Полша и Литва (вероятно от някои балтийски племена) .
В писмените източници от онази епоха няма нищо за подобно движение. Това, от една страна, не е изненадващо (варварите са били неграмотни), от друга страна, прави новите открития на генетиците много важна, по същество уникална информация.
ОЩЕ: Варварите в римската епоха влизали в битка в наркотичен транс
За периода след 800 г. такъв странен приток на хора спира. Освен това генетиците виждат какво има в историческите източници: хора от шведски произход се появяват на територията на Русия (варягите в „Повест за отминалите години“), а в Англия се появяват хора от Дания (викингите от областта Дейнло от англосаксонските хроники). Интересно е, че в Британия значителна част от такива хора са намерени в масови гробове, със следи от насилствена смърт.
