В генома на много европейци и азиатци се съдържат 2-4% от генома на неандерталците, но колкото и да е малка тази част, тя влияе на биологията.
За да разберат как точно ни влияе генетичното наследство на нашите предци, еволюционните генетици Корин Симонти (Corinne Simonti) и Тони Капра (Tony Capra) от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ) провели сравнително изследване на геномите на хора със специфични заболявания и състояния.
Резултатите им са изложени на състоялата се във Виена конференция на Обществото по молекулярна биология и еволюция, съобщава Nature.
Учените взели геномни данни и медицински записки за 28 000 пациенти и сравнили особеностите и медицинските диагнози на хора от два типа – тези, в генома на които има определен вариант на ДНК на неандерталци, и тези, при които има H. Sapiens версия на същия ген. Оказало се, че неандерталският вариант сякаш леко увеличавал риска от остеопороза, разстройства на коагулацията на кръвта и никотиновата зависимост.
В друго изследване учените разглеждали комбинирания ефект от много варианти на ДНК и определили връзката между неандерталската ДНК и депресията, затлъстяването и някои болести на кожата, например кожна туберкулоза. Едни гени отговаряли за ръст на риска от заболяването, а други, обратното – за намаляване на риска.
Авторите на изследването подчертават, че неандерталските варианти на гените, както и много човешки варианти, едва леко повишават риска от развитие на тези болестни състояния.
Но фактът за участието на неандерталските гени в кожните заболявания, включително тяхната активизация от слънчевото лъчение, е сигнал, тъй като той потвърждава предишни изследвания, установили връзката между неандерталската ДНК с биологията на нашата кожа.
Пример за „прилагане“ на различни архаични варианти на гените могат да са жителите на Тибет, на които те помагат да се приспособят към пребиваването на височина над 4000 метра – благодарение на тези гени кръвта на тибетците не се съсирва.
На конференцията във Виена екип учени под ръководството на Майкъл Данеман (Michael Dannemann) от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ разказали, че геномите на много хора имат неандерталски и денисовски варианти на гените, които имат Toll-подобни рецептори (TLRs), чувствителни към патогени и пускащи бърз имунен отговор.
Предишни изследвания показали, че неандерталските и денисовските хора са ни подарили и рижите коси.
