Акадската империя, една от първите големи империи в човешката история, процъфтява в Древна Месопотамия под управлението на Саргон Велики. Въпреки това в крайна сметка неговото царуване приключва.
В продължение на десетилетия учените обсъждат ролята, изиграна от нашествието на гутеите за неговото падане. Знаем, че около XXII век пр.н.е. гутеите успешно нахлуват в Акадската империя, като свалят последния акадски цар. Но дали гутеите са единствено отговорни за падането на Акад, или има други фактори? Малко неща в историята са прости и това със сигурност е вярно в случая, пише Ancient Origins.
Подготовка на сцената за нашествието на гутеите
Акадската империя е създадена от легендарния Саргон от Акад през XXIV век пр.н.е., само за да се превърне в една от най-ранните и влиятелни империи в човешката история. Базирана е в Месопотамия, регион, известен като люлката на цивилизацията. В разцвета си империята обхваща огромна територия, обхващаща съвременен Ирак и Сирия, както и части от Иран и Турция.
Идването на власт на Саргон се превръща в мит и легенда, отчасти защото той печели позицията си, като обединява различни градове държави под своя власт. След това, чрез военни завоевания и политически маневри, той създава това, което често се смята за първата известна империя, установявайки централизирана власт, която разширява обсега си далеч отвъд своите предшественици. Тази империя се контролира от две единици – управляваща династия и административна бюрокрация.
Безпрецедентният мащаб и административна организация на Акадската империя я отличават от по-ранните цивилизации. Саргон въвежда система за управление на провинциите, като назначава служители, известни като губернатори, които да наблюдават местните региони. Те събират данъци, поддържат реда и гарантират лоялност към централната власт. Този централизиран контрол позволява ефективно управление на ресурсите и създаване на единна правна и икономическа система.
Не само начинът на управление на Акадската империя я прави специална. Тя бе белязана и от впечатляващи културни и езикови постижения. Акадците, които говорели семитски (близкоизточен) език, въвели акадския език, който след това се разпространил в региона. Акадското клинописно писмо е широко възприето, което спомага за улесняване на комуникацията и разпространението на знания в империята на Саргон. Дълго след падането на Акадската империя нейното културно и езиково влияние се усеща в региона.
Разбира се, една империя не може да се разпространи само чрез език. Акадската империя е известна със своята военна мощ, особено при водачи като Саргон. Неговата армия е страхотна сила, която използва напреднали военни стратегии и оръжия.
Богатството на империята означава, че тя може да разполага с добре обучени и добре оборудвани бойци, както и с най-новата и най-добра военна технология, като колесници. Тези предимства позволяват успешни завоевания и бързо териториално разширение. Военната мощ на империята помага да се запази контролът над нейните обширни територии и да се възпират потенциални противници.
Отпечатък от цилиндричен печат от времето на акадския цар Шаркалишари, с надпис „Божественият принц Шаркалишари на Акад. Ибни-Шаррум, писарят, негов слуга“. Mbzt 2011 / CC BY 3.0
Но как Акадската империя е плащала за всичко това? Е, Акадската империя също има значителен принос за развитието на търговията. Та се е намирала на стратегическо място между реките Тигър и Ефрат, което спомага за растежа на селското стопанство и на свой ред води до свръхпроизводство. Този излишък означава, че акадците могат да поддържат растежа на градските центрове. Икономическият просперитет насърчава търговските мрежи, които се простират в цялата империя, както и със съседните региони.
И така, Акадската империя е била новаторска цивилизация по много начини, оставяйки незаличима следа в историята. Но в сравнение с гърците, римляните и османците, това не е толкова известно. Нито пък – с продължителност само 180 години – не е толкова дълготрайна. Защо? Е, това може да има нещо общо с гутеите.
Номадските завоеватели на Акадската империя
Което повдига друг въпрос – кои точно са били гутеите и какво общо са имали с падането на Акадската империя? Трябва да са били доста впечатляващи, за да свалят първата империя в света.
Гутеите са номадски народ, за който се смята, че идва от регион, известен като Гутиум, за който се смята, че е бил разположен в североизточната част на Месопотамия, близо до планината Загрос. Въпреки че играят толкова важна роля в древната история, не се знае много за гутеите.
Не знаем със сигурност точно откъде са дошли, нито знаем много за техните културни практики. Те обикновено се описват като номади и като „народ, който не търпи чужда власт“. Това ги поставя в пряк контраст с акадците, известни със своето земеделие и градски центрове.
Уту-Кегал, принц на шумерския град Ерех, моли за победа срещу гутейския цар Тириган A. C. Weatherstone / Public Domain
От това, което знаем за социалната им структура, се смята, че гутеите най-вероятно са били организирани в племена и/или кланове с местни лидери, управляващи по-малки територии. Тази децентрализирана система на управление би позволила известно ниво на автономия в гутейското общество. Има свидетелства, особено след падането на Акад, че гутеите също са имали царе, но малко се знае за това как са управлявали.
Защо знаем толкова малко за тези страховити номади? Отговорът се крие във факта, че за разлика от акадците и другите месопотамски народи, те не са имали писменост. По-голямата част от информацията за гутеите идва от по-късни месопотамски текстове, които не са склонни да ги показват в много ласкателна светлина. Те обикновено се описват като варварски нашественици, подчертавайки тяхното разрушително въздействие върху установения ред.
Гутейското нашествие в Акад
Точната година, в която гутеите започват да атакуват Акадската империя, не е известна, но знаем от исторически свидетелства и по-късни записи, че е около XXII век пр.н.е. и е започнало с поредица от удари в различни градове под акадско управление. Гутейските атаки идват по време на период на политически и социални сътресения в империята.
Държавата вече е отслабена от няколко фактора и гутеите се възползват от това. Виждайки, че врагът им е отслабен, гутеите се възползват от нестабилността на империята и започват пълномащабна кампания.
Хамурапи и неговият даден от Бога кодекс
Нашествието, изглежда, е било брутално, бързо и невероятно успешно, което е довело до свалянето на последния акадски цар – Шаркалишари. Империята, която някога се простира на огромни територии, сега е под контрола на гутеите. Гугейските владетели установяват властта си, като назначават местни царе да управляват различни региони, създавайки фрагментирана и децентрализирана система на управление.
Прашна гибел за Акадската империя
Само защото гутеите успяват да съборят Акадската империя, това не означава, че са готови да контролират нейните земи. Гутейското управление над Месопотамия се характеризира с политическа нестабилност и липса на централизиран контрол. Гутейските владетели управляват като независими над съответните си територии, което води до конфликти и борби за власт. Тази фрагментация отслабва региона и пречи на повторното установяване на силна централна власт.
Нашествието на гутеите има далечни последици за Акадската империя и региона като цяло. То фактически слага край на Акадската империя и бележи началото на нова ера в историята на Месопотамия. Вакуумът на властта, оставен от разпадането на империята, позволява възхода на нови регионални сили, като Третата династия на Ур и последвалите Вавилонска и Асирийска империя.
Допринасящи фактори
Като се има предвид това, важно е да не се приписва цялата заслуга за падането на Акадската империя на гутеите. Акадците и техните лидери заслужават своя дял от честта. Дали гутеите са били на точното място в точното време?
Много историци смятат, че промените в околната среда са изиграли ключова роля за упадъка и евентуалното падане на Акадската империя. Както бе споменато, акадците разчитат в голяма степен на плодородната земя, която лежи между реките Тигър и Ефрат. Селското стопанство подкрепя икономиката и изхранва огромното население.
Това разчитане на един регион земеделска земя прави акадците податливи на фактори на околната среда като суша и разливи. И двете се оказват проблем. Намалените валежи и недостигът на вода водят до провал на реколтата, което от своя страна води до недостиг на храна и икономическо напрежение. Невъзможността да се поддържа стабилно снабдяване с храна вероятно е причинила социални вълнения и е допринесла за цялостния упадък на империята.
Едно и също ли са Месопотамия и Вавилон?
Но Акадската империя се е сблъсквала и с проблеми, свързани с променящите се речни модели. През годините коритата на реките Тигър и Ефрат се променили. Това може да е нарушило внушителните напоителни системи на акадците, които поддържали тяхното земеделие. Намаленото напояване би затруднило фермерите да поддържат нивите си, което означава намаляване на селскостопанските добиви и допълнително изостряне на недостига на храна.
Тези промени в околната среда биха имали каскадни ефекти върху икономиката, обществената стабилност и способността на империята да се поддържа. Хората са склонни да стават непокорни, когато са гладни, а благородниците са по-малко лоялни към своите крале, когато богатството им намалява.
Табличката от Лугаланатум е написана на акадски език и е датирана ок. 2130 г. пр.н.е. Сега е изложена в Лувъра в Париж. CC BY-SA 4.0
Лесно е да се види, че въпреки че промяната на околната среда не е единствената причина за падането на империята, тя е ключов фактор. Неспособността да се адаптира и преодолее тези предизвикателства на околната среда отслабва селскостопанската основа на империята, дестабилизира нейната икономика, и вероятно ерозира способността на империята да управлява ефективно.
Граждански вълнения
Недостигът на храна води до следващия фактор – гражданските вълнения. През годините на залеза си Акадската империя се бори с вътрешни вълнения и политическа нестабилност, което допринася за нейния упадък.
Акадската система на управление се основава на лоялен управляващ елит, включващ благородници и високопоставени бюрократични служители. И двете прерастват в недоволство с течение на времето, което подкопа единството и ефективността на империята. Това се влошава от борбите за власт и съперничеството в йерархията на империята.
Когато пукнатините в системата на управление на Акадската империя стават ясни, местните владетели и управители, назначени от централното правителство, започват да отстояват своята автономия и да оспорват авторитета на акадските царе. Защо трябва да слушат своя цар, когато към тях се обръщат съседни нации, които им предлагат повече власт и богатство?
Изследователи енигматичната мистериозната древна кушанска писменост
Животът не е лесен за един акадски цар. След смъртта на Саргон всеки следващ цар трябва да потушава някакъв вид бунт, преди да може действително да се съсредоточи върху управлението. С течение на времето тези бунтове отслабват царете и доверието на хората в тях.
Дом, разделен против себе си, не може да устои. Освен това акадците трябва да се тревожат не само за гутеите. Проблемът с това да си голяма империя е, че винаги има някой, който иска да те събори и да ти вземе това, което имаш. Акадците имали много врагове.
Акадската империя е изправена пред външни заплахи. Например амореите – народ, говорещ семитски, започват военни кампании и териториални разширения. Подобно на гутеите, те усещат кръвта във водата и се възползват от възможността да атакуват.
Гутеите със сигурност са най-голямата заплаха, но тези по-малки нашествия оказват допълнителен натиск върху ресурсите, териториите и способността на Империята да се защитава, което допринася за евентуалния ѝ крах. Лесно е да се види как промяната в околната среда, гражданските вълнения и тези външни нашествия се подхранват взаимно, за да осакатят някога могъщата империя.
Краят на Акадската империя
Тези проблеми може би нямаше да са толкова сериозни, ако Акадската империя не беше станала толкова голяма. След като тези пукнатини започват да се появяват, Империята, изглежда, започва да се срива сама под собствената си тежест.
Огромният размер и териториалното разширение на Акадската империя, макар и впечатляващи, създават административни затруднения, които допринасят за нейното разпадане. Управлението на такава огромна империя не е лесно, изисква ефективна и организирана административна система, но империята, изглежда, се бори в това отношение, особено след като нещата започват да вървят надолу.
Предизвикателствата за поддържане на контрол над различни региони, координиране на ресурсите и осигуряване на ефективно управление натоварват административните способности на империята. Това води до трудности при събирането на данъци, прилагане на законите и управление на местните дела, което в крайна сметка подкопава стабилността и сплотеността на империята. Нещо, което само прави горните граждански вълнения по-остри и по-трудни за потушаване.
Гутеите превземат вавилонски град, докато акадците остават извън стените му. Илюстрация от XIX век. H. L. Bacon / Public Domain
И така, гутеите ли слагат край на Акадската империя? И Да, и не. Нашествието на гутеите наистина бележи повратна точка, водеща до окончателния колапс на империята и по-късното фрагментиране на властта в Месопотамия. Може да се каже, че тяхното нашествие е нокаутиращият удар.
Но може да се твърди, че те са нанесли този удар само защото Акадската империя вече е била силно отслабена. Икономически затруднения, промени в околната среда, външни нашествия и административни предизвикателства вземат своето.
Потомците на Клеопатра оцелели ли са, за да създадат легендарната царица Зенобия?
Наследството на Акадската империя обаче продължава да живее в своите културни и езикови приноси, както и с влиянието си върху следващите цивилизации. Падането на империята поставя началото на издигането на нови политически сили в Месопотамия и оформя курса на бъдещите цивилизации в региона.
