В продължение на хиляди години Егейско море е кръстопът на цивилизации, от бронзовата епоха до културната и военна мощ на Древна Гърция и Рим. Но наред с тяхното изкуство, философия и завоевания, тези ранни морски общества оставили след себе си нещо друго – следи от замърсяване с тежки метали в самата утайка на сушата и морето.
Тези кални архиви, извадени от морското дъно и близките торфени блата, разкриват, че хората за първи път са започнали да замърсяват околната среда с олово още преди 5200 години – векове по-рано, отколкото се смяташе досега.
Зората на металообработването (и замърсяването)
Изследователите анализирали 14 седиментни ядра, събрани от Егейско море и заобикалящата го брегова ивица. Едно ядро, взето от торфището Тенаги Филипон в Североизточна Гърция, съдържа най-старото известно доказателство за замърсяване с олово, причинено от човека. „Този сигнал датира отпреди приблизително 5200 години“, казва д-р Андреас Кутсодендрис, геоучен от Хайделбергския университет и водещ автор на изследването. „Това е около 1200 години по-рано от предишния рекорд.“
По времето, когато се отлага първото замърсяване с олово, ранните общества в Егейско море започват да експериментират с металургията и селското стопанство. Тези дейности оставили фина, но забележима следа в околната среда.
Замърсяването с олово, твърдят изследователите, вероятно е страничен продукт от ранното производство на сребро. „Тъй като по време на производството на сребро се освобождава олово, наред с други неща, доказателството за нарастващи концентрации на олово в околната среда е в същото време важен индикатор за социално-икономически промени“, обяснява Кутсодендрис.
Икономически бум и токсично въздействие
Увеличаването на замърсяването с олово съвпада с промяната в начина, по който древните общества са използвали своята земя и ресурси. Чрез анализиране на цветен прашец, запазен в същите ядра, екипът реконструирал как растителността в района на Егейско море се е променяла с течение на времето. Преди около 2150 години Егейският регион преживял ускорено обезлесяване и разширяване на селското стопанство.
ОЩЕ: Археолози откриха убежище, в което хората преживели падението на микенската цивилизация
„Промените съвпадат със завладяването на елинистическа Гърция от римляните, които впоследствие претендират за богатството от ресурси на региона“, казва археологът от Хайделберг проф. д-р Джоузеф Маран.
Местоположението на изследваните ядра в района на Егейско море. Andreas Koutsodendris et al. / Communications Earth & Environment
Римляните засилили добива на злато, сребро и други метали, които изисквали огромни количества дървесина за гориво. На север обезлесяването било по-изразено в равнинните райони, докато високопланинските гори оставали относително недокоснати. На юг възходът на селското стопанство бил придружен от рязко намаляване на широколистните гори. Това било особено забележимо в области като Пелопонес, където отглеждането на маслини станало широко разпространено.
Подобни модели на обезлесяване и замърсяване са документирани в други части на Средиземноморието, включително Мала Азия и Леванта.
ОЩЕ: Как са лекували рак в Древна Гърция?
Първоначално замърсяването било локализирано, ограничено до райони в близост до мините. Но това бележи началото на тенденция, която ще стане все по-ясно изразена с времето. С разширяването на обществата – като например по време на прехода от елинистическия към римския период – също се е променил и техният екологичен отпечатък. По това време в морските седименти се появило замърсяване с олово, което показва, че замърсяването е пренесено от реки и атмосферни течения в Егейско море.
„Това е най-ранното регистрирано вероятно замърсяване с олово в морска среда“, отбелязва Кутсодендрис.
Замърсяването с олово във времето
Изследователите също така установили три различни пика в замърсяването с олово през следващото хилядолетие, съответстващи на периоди на интензивна минна дейност. Тези пикове били последвани от кратки спадове, вероятно причинени от смущения като епидемии и политическа нестабилност.
Замърсяването с олово е опасно сега и е било опасно в древни времена. По-рано тази година друго проучване свързва замърсяването на въздуха с олово в Римската империя със спад с до 3 пункта на IQ при древните европейци. Оловото е мощен невротоксин без безопасно ниво на експозиция. Дори ниските концентрации са свързани с когнитивен спад, репродуктивни проблеми и проблеми с психичното здраве.
Статията е публикувана в списанието Communications Earth & Environment.
