През 70-те години на миналия век в Есиха, град в испанската провинция Севиля, археолозите открили два римски надписа, направени върху таблички, датиращи от 245 – 253 г. сл.Хр. В тях се говори, че тогавашният император освободил римската провинция Бетика от данъци (приблизително съответства на съвременна Андалусия, регион в Южна Испания). Но каква е била причината за императорската милост, останало загадка.
В ново изследване, публикувано в списание Natural Science in Archaeology, международен екип учени под ръководството на Марио Гутиерес-Родригес от университета в Хаен (Испания) са предложили своето обяснение на древната загадка.
Изследователите твърдят, че гигантско цунами, започнало в Кадиския залив, връхлетяло сушата, разрушило множество крайбрежни селища и достигнало Севиля – макар че тя се намира на десетки километри от морския бряг. Това откритие е направено след разкопки и проучване на обществена сграда от римската епоха.
В изследването се казва, че през 400 г. пр.н.е. Атлантическият океан е образувал голяма лагуна, известна в древността като Lacus Ligustinus, в устието на река Гуадалкивир – сега това е Лас Марисмас, крайбрежните блата на Андалуската низина. В наши дни устието на Гуадалкивир представлява естуар с ширина до седем километра.
На около 70 километра от устието, на двата бряга на Гуадалкивир, се намира Севиля. Селище на това място е основано от финикийците още през III хилядолетие пр.н.е. (тогава се е наричало Сефеле). А в средата на II век пр.н.е. римляните основали там град Хиспалис, който станал център на римската колония. В римско време разстоянието от морския бряг до Хиспалис е било около 40 километра.
Гуадалкивир станала ключът към просперитета на Хиспалис. Реката била достатъчно голяма, за да могат средно големи кораби, превозващи минерали, петрол, вина и други стоки, да достигнат не само до Хиспалис, но и по-навътре, до съвременната Алкала дел Рио (на около 16 километра от Севиля). Самото пристанище на Севиля било доста голямо: дължината му надвишавала километър, през него преминавали около 18 хиляди тона стоки годишно.
От 2009 до 2014 г. археолози провеждали разкопки на територията на един от севилските площади. Били разкопани археологически пластове от IX век пр.н.е. до XII век сл.н.е. Сред находките била добре запазена римска обществена сграда, построена по време на Късната република (60 – 30 г. пр.н.е.). Сградата ограждала централен двор с галерия от колони в южната му част. Учените определили този обект като търговска и административна сграда, свързана с речното пристанище на Хиспалис.
Анализирайки руините на зданието, първата група археолози, изучавали този обект, стигнали до извода, че древната структура е била леко ремонтирана няколко пъти по време на династията на Флавиите (края на I век сл.Хр.). Но по-късно, при династията на Северите, между 200 и 225 г. сл.Хр., тя е била сериозно преустроена. Според изследователите тогава е имало „повсеместно унищожаване на архитектурни останки [и] повечето от южните стени, очевидно, са били изместени от първоначалното си положение [от външна сила], винаги в една и съща посока, на северозапад“.
По това време археолозите изключили цунами по две основни причини: защото мястото е на шест метра над морското равнище и разстоянието между Хиспалис и брега на Кадиския залив, в който се влива Гуадалкивир, е твърде голямо за цунами. С други думи, за да бъде унищожено зданието от цунами, това цунами трябва да е било по-голямо от всичко, регистрирано досега.
Авторите на новото изследване решили, че заключение, базирано на визуален анализ на обекта, не е достатъчно, така че провели интердисциплинарно изследване, което съчетало макро- и микромащабни методи и техники. Учените използвали датиране с въглерод-14, микроморфология, минералогия, геохимия, микропалеонтология, ултравиолетова флуоресцентна микроскопия, ускорителна масспектрометрия и други техники, за да проучат отново мястото и да намерят нови отговори.
Те открили, че много архитектурни елементи (отломки от мрамор, парчета от плочки и т.н.) не принадлежат на тази сграда: тя е построена от други материали и по други технологии. Най-вероятно тези архитектурни детайли са попаднали в зданието в резултат на цунами и след това са останали на място заради наводнението. Според авторите на изследването наводнението се е случило между 197 и 225 г.
Освен това учените са открили останки от морска фауна и следи от растения, характерни за естуара на Гуадалкивир, в който прясната вода на реката се смесва със солената вода на Атлантическия океан. Това потвърждава техния извод, че градът, който се намира толкова далеч от брега, е станал жертва на цунами и последвало наводнение.
Според изследователите това обяснява загадката, която споменахме в самото начало: защо императорите дали на Бетика статут на prouincia immunis – тоест провинция, свободна от данъци. Както смятат учените, този статут най-често се присвоявал след стихийни бедствия – например цунами.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Неизвестен римски град с огромни здания е открит в Испания
