Екип археолози от Еврейския университет в Йерусалим в Израел, в сътрудничество с изследователи от Националния университет на Монголия, са предприели цялостно проучване на енигматичната 405-километрова система от стени в Източна Монголия, известна като Монголската дъга. Изследването, публикувано в Journal of Field Archaeology, има за цел да хвърли светлина върху историческия контекст и целта на това интригуващо съоръжение.
Монголската дъга, продължение на Великата китайска стена, която се простира в Монголия, отдавна е обект на любопитство поради своята форма и ограничено проучване. За разлика от по-известната си „посестрима“ в Китай, този участък от стената е получил минимално научно внимание досега. За да се впусне в неговата история и значение, изследователският екип използвал различни методологии и технологии.
ОЩЕ: Великата китайска стена се крепи от "био мазилка"
Изследването на учените включва картографиране на траекторията на стената от провинция Дорнод до провинция Сухе Батор (Сухбаатар), както и проследяване на границата между Монголия и Китай. Предишни изследвания показват, че тази стена се състои от 34 структури, изградени със земни стени и окопи. Историческите записи относно времевата рамка на нейното изграждане обаче остават неясни, датирайки произхода ѝ между XI и XIII век.
Интердисциплинарният подход на екипа включвал изследване на метеорологични записи и сателитни изображения и провеждане на теренни проучвания за оценка на състава, състоянието и връзката на стената с околния терен. Разкритията на учените установили неочаквани празнини в стената, които предполагат цел, различна от това да е изпълнявала функция на бариера срещу нашественици. Тези празнини предполагат, че тя бързо е била изградена в отговор на конкретни заплахи, вместо да е служила като непроницаема защита.
Откритията на екипа представят убедителни свидетелства за потенциалната функция на стената, включително нейната роля в контролирането на движението на хора или животни или дори участието ѝ в данъчна система. Но разполагането на много аванпостове покрай стената в райони с ограничена видимост към околната територия добавя сложност към разбирането на нейната цел.
Липса на категорични отговори
Това изследване на Монголската дъга резонира с по-широки дискусии за историческото изграждане на гранични стени по света. Правейки паралели със съвременни примери като „Стената на Тръмп“ на границата между САЩ и Мексико и вътрешните граници в рамките на Европейския съюз, тези открития подчертават трайното значение на разбирането на древните гранични конструкции.
Изследването на Монголската дъга, част от по-голям проект, изучаващ обширни стенни системи в Китай и Монголия, има за цел да отговори на фундаментални въпроси относно мотивите зад изграждането на такива монументални бариери. Чрез използване на географски информационни системи (GIS) и исторически източници изследването се стреми да разкрие социално-политическото, икономическото и екологичното въздействие на тези древни структури, предлагайки представа за тяхната функционалност, продължителност на употреба и евентуално изоставяне.
ОЩЕ: Тайни проходи са открити във Великата китайска стена
Това изследване, макар и със загадки, бележи значителна стъпка към разгадаването на сложността на историческите гранични конструкции и тяхното трайно наследство при оформянето на общества и пейзажи.
