Внимание! Статията не се препоръчва за лица под 18 години!
Преди 100 години в баварската ферма Хинтеркайфек, разположена между германските градове Инголщат и Шробенхаузен, са убити шестима души, но и до днес няма разбиране кой е убиецът и какви биха могли да бъдат мотивите му. Телата на всички, които са живели във фермата, са открити на 4 април 1922 г.: това са главата на семейството Андреас Грюбер, на 64 години, неговата 72-годишна съпруга Цецилия, овдовялата им дъщеря Виктория Габриел (35 г.), двете ѝ деца – седемгодишната Цецилия-младша и двегодишният Йозеф, както и наскоро пристигналата прислужница Мария Баумгартнер, на 44 години.
Селяните можели да кажат малко добро за семейство Грюбер, но е малко вероятно жителите на фермата да са заслужили такава жестока смърт. Телата на четирима с размазани от мотика глави, били натрупани на една купчина пред прага на плевнята, небрежно поръсени със слама и покрити със стара врата.
Тъй като телата били натрупани почти до самия праг, а проходът към плевнята бил тесен и е малко вероятно да пропусне няколко души наведнъж, полицията направила извод, че убиецът е примамил един по един четиримата в плевнята.
По шията на седемгодишната Цецилия имало кървави следи от детски пръсти – очевидно момиченцето е останало живо известно време и се е опитало да затисне раните си. Освен това тя държала в ръката си кичур коса, отскубана от главата на майка ѝ Виктория. По някаква причина убиецът
се разправил с Виктория с особена свирепост
както и с възрастната ѝ майка: дясната страна на лицето на момичето се превърнала в кървава каша, по черепа ѝ били открити девет кръстовидни рани, а по шията – следи от удушаване.
Тялото на малкия Йозеф с пробита глава било открито в количка в детската стая, а тялото на Мария Баумгартнер с подобни рани е намерено в нейната спалня наблизо. Те били убити последни и може да не са били част от първоначалните планове на убиеца, но да са елиминирани като ненужни свидетели. Престъпникът набързо хвърлил някаква рокля върху главата на момчето, а мъртвата прислужница лежала покрита със завивка, а убиецът старателно подпъхнал тъканта под тялото от всички страни.
Към момента на откриването на телата всички били мъртви повече от ден - очевидно убийствата били извършени или късно вечерта в петък, 31 март, или през нощта на 1 април.
Но тази история станала още по-необикновена, защото, ако се съди по намерените улики,
убиецът продължил да живее в къщата на Грубер още няколко дни
след престъплението, като се грижел за добитъка, палел печката и осветлението, като по този начин създавал вид на обикновен живот; освен това може да е живеел тайно на тавана дори месеци преди инцидента.
Сега фермата Хинтеркайфек вече не съществува, тя е съборена през 1923 г. – година след убийствата, а съседите на Грюбер започнали да се разпръсват още по-рано, уплашени от инцидента. Сега това поле се дава под наем, а през последните години на него цъфтели слънчогледи. Недалече от това място по-късно е монтиран мартерлен кръст, който обикновено се оставя на мястото на смъртта на хора в резултат на злополуки или от ръцете на престъпници.
Полицейската академия в баварския град Фюрстенфелдбрук още през настоящия век с образователна цел сформирала следствена група, която проучила всички запазени материали по делото и се опитала да използва някои съвременни методи за разкриване на престъпления. Но тя стигнала до извода, че поради давността на случилото се, загубата на доказателства след Втората световна война и грешките, допуснати по време на първоначалното разследване, вече не е възможно да се установи истината. Студентите обаче имали заподозрян, но решили да не го назовават от уважение към живите роднини.
Един от хотелите в близкия Вайдхофен припечелва допълнителни пари, като организира нощни походи с факли до мястото на бившия Хинтеркайфек, последвани от вечеря с четири ястия. За стогодишнината от убийството всички места в обиколката били резервирани предварително.
Мрачност на всичко случило се в Хинтеркайфек се придава от кръвосмесителните отношения между стария фермер и дъщеря му, започнала още когато момичето е на 16-годишна възраст. По едно време девойката пеела в църковния хор, славела като скромна и богобоязлива и не издържала –
изповядала греха си на свещеника
Той нарушил тайната на изповедта, станало известно какво се случва във фермата на съселяните, провел се процес и Андреас Грюбер бил осъден през май 1915 г. на година тежък труд, а самата Виктория получила един месец затвор. Когато обаче Андреас се върнал във фермата след освобождаването си, всичко продължило както преди. Възрастната съпруга Андреас не обръщала особено внимание на всичко това. Именно на нея тази ферма някога била прехвърлена от първия ѝ съпруг Йозеф Азаа, от когото тя също имала няколко деца, но всички те постепенно се разпръснали.
Култово станало оръжието на убийството, което започнало да се „римува“ със смърт. Това не е нож или пистолет, а търнокоп, (Reuthaue) – вид мотика или кирка. Оригиналната мотика изгоряла в стаята за доказателства на окръжния съд в Аугсбург след въздушен удар на съюзниците през 1944 г., но по-късно била реконструирана от ентусиасти, опитващи се да разкрият престъплението. Убиецът буквално издълбал черепите на жертвите с този инструмент, като особено жестоко се отнесъл към главите на жените. Веднага след убийството,
оставяйки кървави следи навсякъде по стаите
той се добрал до храната и си направил обилна вечеря.
Полицаите се затруднили в разследването, дори има история, че се обърнали към екстрасенси, но и те не помогнали. Не дала резултат и обещаната награда за всеки, който знае нещо за престъплението. Телата били погребани за сметка на община Нойбург-Шробенхаузен в общ гроб на гробището на Вайдхофен на 8 април 1922 г. Ковчезите били затворени заради тежките осакатявания на телата и липсата на черепи.
Няма съмнение, че полицията по това време е била доста претоварена. Но с разследването се занимавал наистина опитен детектив, 55-годишният Георг Рейнгрюбер. Той пристигнал от Мюнхен и се опитал да се справи едновременно с редица други случаи, включително сензационното тогава убийство на прислужницата Мария Сандмайер. Младата жена била намерена на 6 октомври 1920 г. с въже около врата в парка Форстенридер. Тя била удушена от членове на Черния райхсвер, незаконна организация, създадена във Ваймарската република за обучаване на военен персонал в заобикаляне на Версайския договор, след като се опитала да съобщи на полицията за скривалище с оръжия.
Този претоварен с други дела полицай бил информиран за новото убийство на шест души наведнъж. Той успял да поръча кола и да пристигне в Хинтеркайфек с колегите си едва привечер. Преди това жандармерията не успяла да отцепи двора и тълпа от селски зяпачи отъпкала много от уликите,
дори променила местоположението на телата в плевнята
така че последователността на убийствата така и не била установена. Не били взети и пръстови отпечатъци. Много ключови свидетели не били разпитани до 1925 г.
По-специално, шлосерът Алберт Хофнер, който ремонтирал двигател в Хинтеркайфек ден преди откриването на телата, не бил разпитан навреме. Той не срещнал жива душа във фермата, бил доста озадачен от това, но въпреки това започнал ремонта по предварителна договорка. В продължение на пет часа той се занимавал с двигателя и не знаел, че съвсем наблизо лежат мъртви тела. Тогава полицията и прокуратурата в Нойбург просто забравили за този свидетел. Няколко пъти във фермата идвал и пощальон, който оставял вестници, които, както се оказало, след това били вдигнати и прочетени от убиеца, който живеел във фермата. Деца с велосипеди също минавали покрай фермата и се удивлявали на странната тишина, която царяла там.
Германският журналист, писател и природозащитник Петер Лойшнер, който през 70-те години на миналия век написал две известни книги за убийството в Хинтеркайфек и свършил много работа по този случай, говори за това по следния начин: „Преди полицията хората тичали из фермата с цепове и вили.
Там сигурно е имало десетки зяпачи, вероятно включително убиеца
Никой не знае с точност. Остават твърде много неясноти. Може би този случай ще остане вечна загадка.“ Журналистът в крайна сметка също се отказал от случая, без да го разкрие напълно. И спекулациите по тази тема продължават.
Основният заподозрян в началото бил Лоренц Шлитенбауер – съсед, който бил записан като баща на двегодишния Йозеф и плащал издръжка за него. Виктория родила сина си на 9 юли 1919 г., но той бил изключително болнав, изоставал във физическото развитие и лесно се побирал в люлка за новородени. Всички го смятали за плод на кръвосмешение между Виктория и баща ѝ, така че Андреас отново бил арестуван и за да извади баща си от затвора, Виктория убедила съседа да поеме този грях.
Самият Лоренц имал много двусмислени чувства към Виктория: той имал сексуален контакт с нея в своята плевня, но по-късно твърдял, че тя просто го е съблазнила. Въпреки това Лоренц дори ухажвал Виктория по-късно, но получил решителен отказ от баща ѝ, който казал, че „сам може да гали дъщеря си“. При откриването на труповете Лоренц Шлитенбауер бил сред първите съседи, влезли в зловещата барака, и по някаква причина обърнал труповете – по-късно обяснил това с желание да се увери, че са мъртви.
Лоренц нямал пълноценно алиби за времето на убийството – прекарал нощта сам. Едва ли обаче той би могъл да остане дълго в къщата на убитите след смъртта им, като всеки път се връщал във ферамата си пред очите на цялото село.
Вторият заподозрян бил още по-екзотична фигура
но също свързана с Виктория – това е съпругът ѝ Карл Габриел, който напуснал къщата Грюбер малко след сватбата и официално загинал в Първата световна война. Виктория се омъжила на 3 април 1914 г. и остава неясно дали Карл е знаел за историята, свързваща булката с баща ѝ преди сватбата.
Семейство Грюбер се смятало за проспериращо, имението отишло във Виктория като зестра; може би Карл бил изкушен от това богатство, но след няколко седмици брачен живот той напуснал Хинтеркайфек и се върнал при родителите си в село Лааг в региона Нойбург-Шробенхаузен.
През 1952 г. един от наемните работници, които Грюбер взели да работят на полето за летния сезон, заявил, че Карл напуснал новото си семейство, след като научил за интимните отношения между съпругата и тъста си. Четири месеца по-късно Карл заминал доброволец на фронта и там загинал още в първите дни. Месец след смъртта на съпруга си, на 9 януари 1915 г., Виктория родила дъщеря на име Цецилия. Има версия, че Карл всъщност не е загинал във войната, а се е върнал, за да отмъсти на невярната си съпруга и нейното семейство.
И накрая, още едно предположение е свързано с това, че семейство Грюбер е станало жертва на някакви скитници, гостуващи изпълнители или местни престъпни групировки. Така или иначе предишната прислужница на Грюбер посочила като причина за уволнението си появата на „призраци“.
Някой задигнал ключовете на Андреас, за което той дори се оплакал на съседи. Андреас също видял подозрителни следи, които водят към фермата, но не се връщат от нея. Като цяло имало достатъчно странности и Андреас бил посъветван да се свърже с полицията, но той бил упорит и по очевидни причини не искал да си има работа с полицията.
Но версиите за грабежа са в противоречие с факта, че в къщата
останали недокоснати многобройните парични "съкровища"
на неговите жители, които държали парите у дома, понеже не вярвали на банките. При обиски там са открити дори предвоенна валута и просрочени сметки. Останала недокосната и сумата от 1880 златни марки остана недокосната, която заедно с купчина облигации се съхранявала в касата на Андреас на видно място на скрина. Имало и кутия със златни бижута. В детската стая отворена чанта останала недокосната на леглото.
Въпреки това полицията в крайна сметка предположила, че все пак става дума за грабеж и убиецът е взел част от парите, оставяйки малка част от тях, които да объркат разследването.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Убийството на капитан Кук: как загина мореплавателят преди 243 години?
