Ново изследване предполага, че можем да намерим решения за съхранението и чистотата на водата, като проучим как древната цивилизация на маите е поддържала водата си чиста посредством създаването на влажни зони.
ОЩЕ: Жреците на Паленке се кичели с човешки кости
Маите са били опитни в управлението на водата. Те изградили и поддържали водни резервоари, използвайки естествени процеси като растителност, почви и микроби, за да подобрят качеството на водата. Изследователят от Университета на Илинойс Урбана-Шампейн Лиза Лусеро смята, че те сега могат да служат като архетипи за това как управляваме собствените си водни системи.
Влажни зони и вода
Изградените влажни зони са плитки, гъсто засадени и филтрират водата чрез физически и биологични процеси. Те имитират функциите на естествените влажни зони, но са проектирани да пречистват отпадъчните води, да управляват дъждовните води и дори да подобряват местообитанията. Идеята е да се използват естествените процеси, включващи влажна растителност, почви и техните микробни общности, за да се премахнат замърсителите от водата.
В случая на древната цивилизация на маите влажните зони са били използвани за пречистване на вода. Маите са проектирали тези системи със слоеве от пясък, чакъл и растения, обикновено в плитки зони. Водата тече през тези материали и докато го прави, замърсители като бактерии, химикали и твърди частици се улавят или разграждат от растенията и микроорганизмите в почвата. Тези ранни системи са били доста ефективни при почистване на вода за пиене, готвене и други дейности.
„Изградените влажни зони предоставят много предимства пред конвенционалните системи за пречистване на отпадъчни води. Те осигуряват икономична, нискотехнологична, по-евтина и високоенергоспестяваща технология за обработка“, казва Лусеро. „Изградените влажни зони също поддържат животните във водата и могат да бъдат източник на хранителни вещества за селското стопанство.“
За да осигурят достъп до чиста вода, маите са използвали разнообразен набор от водни растения, установил Лусеро въз основа на свидетелства от разкопки, седиментни ядра, влажни зони днес и иконографски и йероглифни записи. Едно от най-използваните растения е водната лилия (Nymphaea ampla).
Поради разпространението си според археолозите водните лилии играят основна роля в поддържането на чиста вода. Водните лилии обаче са много чувствителни и растат само в чиста вода. Те не понасят киселинни условия или високи концентрации на определени минерали. Също така водата, която е мътна или съдържа твърде много водорасли, ще ограничи техния растеж.
ОЩЕ: Открит е изгубеният град Апанкалекан в Мексико
Лусеро смята, че маите са използвали непропускливи материали като глина в резервоарите, за да стабилизират нивата на pH, позволявайки на водните лилии да съществуват. И тъй като повечето от резервоарите са били облицовани с глина или други материали, също така е вероятно маите да са добавили почва или да са се възползвали от естественото утаяване, за да поддържат водните лилии.
„Водните лилии показват чиста вода и символизират класическата власт на маите. Царете и водните лилии са изобразявани заедно върху монументална архитектура, стели и преносими предмети – пише Лусеро. – Чистата вода и политическата власт са неразривно свързани, както се вижда от факта, че най-големите резервоари са построени близо до дворци.“
Уроци от маите
Резервоарите вероятно са поддържали разнообразна биота, открита днес във влажните зони на Централна Америка, която би била от полза за маите, като риба и змиорки. Рибните изпражнения, които маите е трябвало да изкопават на всеки няколко години, били потенциален източник на тор.
Картите на селищата показват, че маите не са строили жилища близо до краищата на резервоарите, така че замърсяването от човешки отпадъци не е било проблем за резервоарите. Проучванията анализират ДНК в седименти от краищата на резервоари в масивни градове на маите като Тикал в Гватемала и идентифицират големи и малки дървета. Засенчената от дърветата вода е предотвратявала растежа на водораслите.
Начинът, по който цивилизацията на маите се е грижила за своите водни ресурси, предоставя уроци за настоящи и бъдещи практики за управление на водите, твърди Лусеро. Ако изследователите успеят да установят как точно са работили резервоарите на маите, те може да са в състояние да подобрят настоящите и бъдещите влажни зони и да разширят използването им, добавя ученият.
ОЩЕ: Разкриха тайната на календара на маите
Изградените влажни зони не изискват използването на химикали или изкопаеми горива за работа и след като бъдат създадени, те стават самопочистващи се и самодостатъчни с известна поддръжка. Хората могат да работят заедно, за да осигурят на своите общности чиста вода, като се започне с малки изградени влажни зони, също като се засаждат дървета, както са правили маите.
„Подобно на резервоарите на маите, изградените влажни зони ще осигурят чиста питейна вода и ще поддържат риби, охлюви, костенурки, мекотели, ядливи и лечебни растения и много други“, пише Лусеро в изследването. „Следващата стъпка напред е да комбинираме нашия съответен опит и да приложим уроците, въплътени в резервоарите на древните маи.“
Изследването е публикувано в списание PNAS.
