Обикновено леворъките и десноръките се оценяват по доминиращата ръка. За определянето ѝ се използват въпросници. Най-известният е Единбургският, но всички те са сходни: човек е питан как предпочита да извършва различни действия. Най-показателно от всичко е в коя ръка държи чук, макар че извън лабораториите и лекарските кабинети често се съди по това с коя ръка човек пише.
Има и водещ крак (и дори око). Това се забелязва във футбола: левокраките са високо ценени, защото им е по-удобно да играят от лявата страна на терена и на съперниците им деснокраки им е трудно с тях. През 2016 г. учените са изчислили, че в юношеските национални отбори на Нидерландия левият крак бил водещ при 31% от играчите. Извън очертанията на полето левичарите се срещат три пъти по-рядко: те са малко повече от 10%, а други 9% от хората предпочитат едната или другата ръка.
Но независимо от предпочитанията хората могат да използват и втората ръка. Колко добре се получава това, се оценява по три показателя: сила на захвата, скорост и ловкост. Изглежда, че умението зависи пряко от предпочитанията, но експериментите показват, че невинаги е така. При някои втората ръка се подчинява по-добре, отколкото при други, освен това има значение конкретната задача.
Може би е по-правилно да не се делят хората на две ясни групи, а да бъдат разположени на скала, където по краищата има ясно изразени леворъки и десноръки, но има и междинни случаи. А генетикът и неврологът Даниел Гешвинд изобщо твърди, че не е правилно да наричаме хората леворъки, защото те често използват добре и двете си ръце.
Защо някои са леворъки?
Още в 14-ата седмица от бременността човешкият ембрион обикновено обръща глава надясно и смуче палеца на дясната си ръка (интересно е, че само две трети от хората накланят главата си надясно, когато се целуват – още един пример в полза на скалата и срещу разделянето на две групи). Това обикновено показва дали при детето ще бъде водеща дясната, или лявата ръка – може да се приеме, че донякъде тази черта е вродена.
Според една хипотеза леворъките в утробата развиват мозъка си по специален начин заради тестостерона. Затова сред мъжете има около една четвърт повече леворъки, отколкото сред жените. А нивото и чувствителността към тестостерон може да зависи от гените на майката и детето. За наследственост сочи и това, че леворъките родители по-често се сдобиват с такива деца, а ако един от близнаците предпочита лявата ръка, тогава вторият ще бъде такъв с по-голяма от средната вероятност. Но има и други случаи.
Учените са се опитали да открият гена, който определя тази черта. Намерили се няколко заподозрени кандидата. Когато дешифрирането на ДНК поевтиняло, били открити десетки малки разлики, които индивидуално леко влияят на това дали човек е леворък, или деснорък. Но, първо, не е ясно как точно въздействат, и второ, дори всички заедно те не позволяват да се каже със сигурност кой стои пред вас.
Анализът на данни на половин милион британци показал, че има повече леворъки сред родените с поднормено тегло, близнаците и жените, родени през лятото, но ако се вземат всички сезони, тогава още има повече леворъки мъже. Сред тях се оказват по-често тези, които не са кърмени. И накрая, делът на леворъките нараства до 1970 г., а сред родените извън Великобритания те са почти с една трета по-малко. Последните две закономерности са по-лесни за обяснение с предразсъдъци и възпитание, отколкото с природа.
Предразсъдъците за леворъките
В много култури лявата страна се смята за „лоша“. За християните лявата ръка се асоциира с дявола, при мюсюлманите се смята за нечиста. Когато някой не е много „на себе си“, питаме: „С левия крак ли си станал?“ Английската дума sinister, която означава "зловещ", "лош", идва от латинското обозначаване на ляво. На английски леворъкостта все още се нарича синистралност. Ето защо към подобни хора от незапомнени времена се отнасяли с повишено внимание. В миналото често се опитвали да ги „поправят“ и „вкарат в правия път“, а понякога го правят и сега.
Не става въпрос толкова за суеверие или за това, че леворъкостта се смята за патология – просто много неща, като например компютърните мишки, са направени удобни за десноръките. Но през втората половина на ХХ век, когато тази практика постепенно се превръща в нещо от миналото, има предположения, че леворъкостта – поне в някои случаи – все пак е отклонение в развитието на мозъка.
Патология или вариация на нормата?
Въпреки че леворъкостта е добре познат, но загадъчен феномен, той не е бил изследван до 70-те години на миналия век. След това учените издигнали хипотези, че леворък се става заради травми при раждане или че по време на бременност половите хормони (преди всичко споменатия тестостерон) могат да нарушат развитието на мозъка. Тези предположения били подкрепени от статистика: уж леворъките са по-склонни да имат някои неврологични, психични разстройства и дори автоимунни заболявания и живеят средно със седем години по-малко от десноръките.
Но леворъки и десноръки се срещат не само сред хората: такива биват гълъби, пчели, рибки данио и други животни, разделени от милиони години еволюция. Макар че голяма диспропорция, както при хората – девет десноръки към един леворък – е рядкост. Например при висшите примати, според някои оценки, това съотношение е 65/35.
Тези различия се свеждат до работата на нервната система, преди всичко на главния мозък. Мозъчните полукълба са отговорни за различни функции. Защо това е така, не е съвсем ясно. Основната хипотеза е, че дублирането на функции би било неефективно. Мозъкът представлява само 2% от телесната маса, но консумира 20% от енергията, а голямата глава при децата усложнява раждането. Специализацията позволява по-бърза обработка на информация и дори паралелни изчисления.
Някога се смяташе, че хората с доминираща дясна ръка са с доминиращо ляво полукълбо, докато хората с доминираща лява ръка са с доминиращо дясно полукълбо. Всъщност за това не се знае много. Скорошен експеримент показа, че при хората с доминираща дясна ръка едното полукълбо по-скоро потиска другото, а при левичарите те по-често работят съгласувано. Всъщност участниците в експеримента изпълнявали само една проста задача (натискане на бутон), а разликата в мозъчната функция се проявявала само в това, че леворъките средно се справяли по-добре с дясната си ръка, отколкото десноръките – с лявата. В други експерименти били тествани вербални способности и ориентация в пространството: по първия показател леворъките и десноръките не се превъзхождат взаимно, но десноръките се ориентират малко по-добре.
Леворъките вероятно са различни от хората с доминираща дясна ръка, но липсват добри изследвания, затова и разликата не изглежда толкова голяма, колкото говорят стереотипите. Не всички десноръки се вслушат само в разума, както и не всички леворъки имат изключителна интуиция и творчески способности.
Науката започва да изследва леворъките и десноръките едва преди няколко десетилетия, а технологиите, които позволяват да се надникне в мозъка, се появяват още по-късно. Но точно затова има надежда, че скоро учените ще могат да разберат по-добре защо сме различни и какво означава това.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Невробиолозите не обичат левичарите. Ето защо
