Градът и културата на Древен Рим са имали дълбок ефект върху днешния живот. Този така наречен вечен град е осеян с реликви и руини, които датират от почти три хилядолетия – и все пак има някои неща от живота на древните римляни, които са напълно изгубени от времето.
Все още е загадка как например са правили своя бетон – инженерно постижение, което учените често твърдят, че са разкрили, но все още не са разбрали напълно. Или всички онези малки додекаедри, които продължават да се появяват навсякъде.
Мистериозен римски додекаедър, открит в Белгия, може да е използван за магически ритуали
Репродукция на Lapis Niger с надписа на старолатински Sailko / CC BY-SA 3.0
Или Lapis Niger. В превод „черен камък“ (тези неща винаги звучат по-впечатляващо на латински), Lapis Niger е древно светилище, открито в центъра на Римския форум и датиращо от IX век пр.н.е. Към него се отнасяли с голямо благоговение – и немалка доза страх – още първите жители на града свързвали местоположението му с лош късмет, а унищожаването му – с ужасно проклятие, пише IFLScience.
Но какво точно представлява Lapis Niger? Ядрото на светилището е конус от вулканична скала и част от квадратна колона, белязана с надпис, който прилича повече на гръцки, отколкото на старолатински, какъвто всъщност е. Около него има – или поне някога е имало – U-образен олтар, който може първоначално да е бил увековечен с каменни лъвове, които да пазят паметника. А самият „черен камък“ представлява черни мраморни блокове, оградени със стена от бял мрамор.
Що се отнася до това защо съществува – това е доказателство колко стар и обвит в мистерия е Lapis Niger; ако можехме да се върнем назад във времето и да попитаме древен римлянин за какво е служил, той едва ли щеше да отговори.
Повечето обяснения за появата му обаче се основават на митологията за основаването на Рим: смятало се, че там е бил погребан Ромул, и че това е причината, поради която там били поставени два лъва.
Но това е малко вероятно: Ромул е първият легендарен цар и основател на Рим, който заедно с брат си близнак Рем бил изоставен на брега на река Тибър, докато не били открити от вълчица, която ги кърмила в близката пещера. Твърди се, че двамата са синове на весталката Рея Силвия и бог Марс и са спасени от удавяне като бебета от речния бог Тиберин. Но братята вероятно изобщо не са съществували.
Неизвестен автор / Public Domain
Също толкова колеблива е друга теория, представена от историка от първи век пр.н.е. Дионисий Халикарнаски, че „каменният лъв, който е на най-благородното място в Римския форум... е бил паметник на Фаустул, който е бил погребан на мястото, където е паднал в битка”. Ако е вярно, това би направило Lapis Niger мястото за покой на приемния баща на Ромул и Рем: според мита Фаустул бил овчар, който намерил близнаците и решил да ги занесе у дома си.
Римският граматик Секст Помпей Фест, който пише през II век от н.е., твърди, че Lapis Niger е бил предназначен да служи като гроб на Ромул, но това намерение не е осъществено и на мястото на Ромул е погребан неговият приемен баща Фаустул.
Но има и други теории. Споменава се също, че под Lapis Niger е погребан Тул Хостилий, по-реален от Ромул, но все пак доста мъглив трети цар на Рим. Междувременно Фест предполага, че това може да е бил и дядото на Тул – Хост Хостилий, воин, за когото се твърди, че е воювал заедно с Ромул срещу сабините.
Кога е паднала Римската империя?
Разбира се, има една много добра причина, поради която нито една от тези възможности не е вероятна: фактът, че Lapis Niger датира приблизително от шести век пр.н.е. И макар че олтарът под мрамора съдържа един от най-ранните известни старолатински надписи, той все пак е изграден няколкостотин години по-късно, отколкото се твърди, че е живяла която и да е от посочените фигури.
И така, ще разберем ли някога кой е бил погребан под Lapis Niger? Добрата новина е, че имаме нещо, което всички онези древни писатели не са имали: технология за 3D лазерно сканиране. Още през 2020 г. екип от археолози се заема да документира напълно гробницата, белязана от Lapis Niger – и това, което откриват вътре, може да разочарова всички митично настроени жители на древния град.
След близо три хилядолетия мистерия саркофагът, почиващ под това монументално черно светилище, се оказва... празен. Няма Ромул, няма Фаустул, няма никой. Нима всичко това е просто едно голямо недоразумение?
Да оставим археолозите да се вълнуват от една празна стара гробница. „Саркофагът показва, че начинът, по който римляните са митологизирали основаването на града, е дори по-сложен и богат, отколкото си мислехме“, казва тогава Дариус Аря, археолог и ръководител на Американския институт за римска култура, пред The Telegraph.
„Придавали са значение на мита за основаването не само по времето на Юлий Цезар, но още през VI или VII век пр.н.е., точно когато Рим започва да се заражда“, казва той.
Археологически съкровища се крият под Колизеума
С други думи: за древните римляни вероятно не е имало значение, че гробницата е празна. Те можели да честват Ромул – за когото се казва, че след като е умрял, е отишъл на небето, за да стане бог, и затова вероятно не е оставил нещо за погребване.
Районът около Lapis Niger е бил „силно символичен“, казва Алфонсина Русо, директор на римския археологически парк Колизеум – място, където езическите ритуали и жертвоприношения са се провеждали в продължение на много векове, а местните жители са почитали митологията на своя град.
„Това не е гробницата на Ромул сама по себе си“, обяснява Русо пред The Daily Beast. „[Но] това е място, където се е чествал култът към Ромул.“
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кладенецът на Мама Шиптън превръща всичко в камък
