Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кървава луна на средновековни монаси изясни причините за Малкия ледников период

06 април 2023, 07:50 часа • 4528 прочитания

Обикновено вулканичната активност от миналите векове и хилядолетия се определя по състава на образци лед, взети в Антарктида, Гренландия или високопланински ледници. Тези методи обаче не работят във всички случаи. Учени предложили да се търсят следи от неизвестни изригвания в средновековните хроники – и получили неочакван резултат.

Като една от причините за настъпването на Малкия ледников период (XIV – XVIII век) климатолозите сочат ​​вулканичната активност, която рязко се е увеличила в края на средновековния климатичен оптимум (X – XIII век). През 2013 г. група учени назоваха конкретен виновник – вулкана Самалас на остров Ломбок (Индонезия), изригнал през 1257 г.

Не всички изследователи са съгласни, че само изригването на Самалас е довело до Малката ледникова епоха. Според тях вулканичната активност към XIII век е нараснала повсеместно. Но пробите от ледените шапки на Земята не потвърждавали напълно тази дейност.

Къде са бягали древните европейци от снега и леда?

В списание Nature е публикувана работата на група учени, които, за да изяснят информацията за вулканите, се обърнали към не съвсем привичен за климатолозите източник – средновековни хроники. Но в тях изследователите не търсили описания на изригвания.

Средновековна Европа не е била геоложки най-активното място. Изригванията на планетата обикновено са се случвали на места, където не е имало монаси, които да оставят описания в хрониките. Но всички виждали Луната – и монах от европейски скрипториум, и арабски астролог. Авторите на новото изследване се интересували от записи, разказващи за лунни затъмнения.

Когато в края на Тъмните векове в ръцете на европейските учени попаднали знанията на древногръцките и арабските астрономи, те успели да определят онези затъмнения, които били обусловени от небесната механика – с други думи, да ги предсказват. В резултат лунните затъмнения имали голямо значение в живота на християнското общество. По някои от тях се определяли религиозните празници, по други – оптималните моменти за едни или други действия.

По време на Малката ледникова епоха станало толкова студено, че Темза започнала да замръзва. Abraham Hondius / Public Domain

Ясно е, че в религиозната практика може да се използва само предсказуемо явление. Но ако то се случи внезапно, а не е имало предсказание, то това излиза от нормалния ход на живота – и такова събитие трябва да бъде обяснено. Традиционно непредсказаните затъмнения били обяснявани като Божие наказание за някое действие на християните. И това задължително било записвано в манастирските хроники.

Също към признаците на Божия гняв била отнасяна промяната в цвета на Луната. Последното дълго време изобщо било смятано за художествена измислица: кървавата луна от манастирските ръкописи се смятала за подражание на съответното място от Откровението на Йоан. Сега е известно, че цветът на Луната за земния наблюдател наистина може да се променя. И това се случило точно в периода на вулканични изригвания – дори и случили се далеч от Европа.

При изригване на вулкан в атмосферата на планетата се изхвърлят аерозоли, които блокират слънчевата светлина и допринасят за охлаждането на повърхността. Но освен това същите тези аерозоли променят цвета на спътника на нашата планета за наблюдателите от повърхността на Земята. Едва ли са го виждали като „кървавочервен“, но червено-оранжев е напълно вероятно.

"Луната потрепваше от болка и се гърчеше като ранена змия"

"Луната потрепваше от болка и се гърчеше като ранена змия

Авторите на работата проучили записите на 187 лунни затъмнения, случили се през 1100 – 1300 г. Те отделили тези, които се обясняват с астрономически причини. Сравнили тези данни с анализа на ледени ядра, както и информация за годишните пръстени на дърветата за същия период. Добавили данни от хрониките, където е описано изменението в цвета на Луната (тоест, когато съдържанието на аерозоли в атмосферата се повишавало). Така учените построили хронология на верига изригвания, случили се в различни части на планетата в епохата на европейското Високо средновековие.

Част от тези изригвания корелират с вече известни данни – например изригването на Самалас през 1257 г., което споменахме по-горе. Но шест изригвания все още не са „опознати“. Предполага се, че те са се случили през 1108, 1171, 1182, 1230, 1276 и 1286 г. Сега е необходима работа по търсене на техните следи.

Авторите смятат, че новите данни помагат да се разберат по-добре причините за средновековното захлаждане, което в някои части на Северното полукълбо е станало истинска катастрофа.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес