Едва ли не ежемесечните доклади на учени за изменението на климата отхвърлиха на заден план не по-малко важен екологичен проблем – проблема с натрупването на твърди битови отпадъци на човечеството.
Не са много държавите, които днес се грижат да утилизират увеличаващите се с невероятна скорост обеми боклук. Развиващите се, а и развитите страни не привикват своите граждани към култура за минимизиране на твърдите отпадъци. В същото време колкото повече печели човек, толкова повече боклук произвежда той.
Малцина се замислят колко бързо се пълни боклукчийската кофа, когато хвърляме в нея пластмасови опаковки от мляко, от сок, вода и пликчета от замразените пилета, от храна, пакети, в които сме купили зеленчуци, корпуси на остаряла техника, рекламни брошури и прочетени списания. А и самите пластмасови опаковки, които изхвърляме почти всеки ден, не носят никаква полза на околната среда.
Даниъл Хорнвег, доцент от университета на Онтарио, Периназ Бхада-Тата, консултант на компания, работеща с твърди отпадъци, и Крис Кенеди, професор от университета в Торонто са публикували в сп. Nature своето виждане за проблема.
Те са изчислили, че към 2100 година човечеството всеки ден ще изхвърля около 100 милиона тона отпадъци по цял свят. Това е три пъти повече, отколкото сега.
Разбира се, част от тези боклуци се преработват, но повечето попълват градските бунища, които растат буквално пред очите ни. Учените, притеснени от ситуацията, отбелязват, че осигурените хора произвеждат повече боклук, докато бедните купуват и употребяват по-малко продукти, затова хвърлят по-малко отпадъци. От друга страна, хората, които печелят повече, в даден период от своя живот престават да харчат пари за вещи и обогатяват живота си с впечатления.
Тези данни позволяват да се предположи колко боклук ще генерира човечеството в близките години, когато това количество достигне своя пик. Всичко зависи от ръста на населението на планетата, броя на хората, живеещи в развитите и развиващите се страни.
В доклада си учените отбелязват, че само по себе си количеството произвеждан боклук не е най-голямата беда за човечеството и планетата. Боклукът може да се изгаря и преработва, да се строят нови погреби и да се прилагат други методи, които ще позволят да се справим с този проблем.
По-голямо притеснение за еколозите е фактът, че увеличението на произвеждания боклук съпътства увеличаването на парниковите газове, увеличаването на концентрацията на азота и пластмасовите частици в Световния океан (това влияе на качеството на храната, която употребяваме).
Изследователите настояват, че техните цифри не са окончателни – ние можем както да влошим, така и да подобрим ситуацията. В това отношение е показателен примерът на японците. Правителството на Страната на изгряващото слънце, което няма възможност да организира големи сметища на своята територия, силно е ограничило, ако може така да се каже, свободата на гражданите си по отношение на боклука. Поради тази причина количеството отпадъци от един човек в тази страна е едно от най-малките в света.
Боклукът в Швеция пък съвсем е изчезнал и страната планира да закупува този на съседите.
Още миналата година програмата по преработка на отпадъците в електричество и енергия за отопление в Швеция е набрала такива обороти, че към сметищата на страната се изпращат само 4% от боклука (средно из Европа този процент е 38). Останалото или се преработва, или се изпраща в пещите.
В специалните заводи отпадъците се изгарят, от което се загрява вода, която затопля жилищните и административните сгради (така се осигуряват 20% от централното отопление). Освен това част от получаваната енергия се използва за изработване на електричество, което захранва около една четвърт от домакинствата.
