По време на джорджианския период британското кралско семейство имало странен навик да крие болестта дори от себе си.
Бабата на Джордж III, кралица Каролина, страдала от болезнена херния в продължение на 13 години, преди тя да се спука. Никой друг освен съпруга на Каролина, Джордж II, не знаел за състоянието ѝ, тъй като тя отказвала да сподели с лекар. Едва когато хернията се спукала през ноември 1737 г., Каролина най-накрая се съгласила да се консултира с лекар. Било твърде късно обаче. Кралицата починала седмици по-късно.
ОЩЕ: Нетрадиционна проверка на пола: Защо папата е използвал стол с дупка?
Джордж III. Allan Ramsay / Public Domain
Когато самият Джордж III се разболява през октомври 1788 г., състоянието му е не по-малко мистериозно. „Кралската болест“ обаче става обект на трескав политически и обществен дебат, защото го прави неспособен да изпълнява задълженията си. Това води до регентска криза и медийна буря, в която са вплетени конспиративни теории.
През октомври 1788 г., след близо 28 години на трона, Джордж III започва да проявява странни симптоми. Те включват неистов говор и непостоянно поведение. След като лекарите на краля не успяват да постигнат напредък в лечението му, е повикан да помогне д-р. Франсис Уилис, така нареченият "луд лекар".
Дори и днес историците не са единодушни относно това каква всъщност е била "болестта" на Джордж III. Твърденията, че това е резултат от чернодробното разстройство порфирия, били оспорени от няколко учени през последните години.
Изследванията показват, че Джордж III всъщност е страдал от биполярно разстройство. Но е трудно да се диагностицира пациент почти 250 години по-късно, особено след като през XVIII век психичното здраве е разбирано много различно.
Каквото и да е било състоянието на краля, то го е направило неспособен да върши работата си. Отговорът на правителството бил да обсъди потенциално регентство.
ОЩЕ: Хабсбургската челюст: деформация от кръвосмешение
Джордж IV. Thomas Lawrence / Public Domain
Най-големият син на краля, Джордж, принцът на Уелс, тогава е на 26 години на възраст да действа като регент. Той обаче е приятелски настроен и с правителствената опозиция. Министър-председателят Уилям Пит се тревожи, че той и неговото правителство ще бъдат освободени от длъжност в момента, в който принцът стане регент.
Поради това Пит избира да забави формализирането на законодателството за регентството, като се аргументира, че болестта на краля е временна. Обсъждането се проточва през ноември, след това през декември. Натискът върху правителството на Пит нараства.
Поддръжниците на принца на Уелс, включително братът на Джордж III Уилям, херцогът на Къмбърланд, настояват, че кралят няма да се възстанови, и призовават принцът да получи пълни правомощия като регент. Пит и неговата партия контрират, като предлагат принцът на Уелс да има ограничено регентство. Те настояват майката на принца, кралица Шарлота, да поеме отговорността за грижите за краля.
ОЩЕ: Странната история на Джон Дий, личният магьосник на кралица Елизабет I
Уилям Пит-младши. John Hoppner / Public Domain
Последват страстни парламентарни дебати за правата на принца на Уелс. Британската преса поддържа специален доклад за състоянието на краля. Обществената жажда за информация е такава, че кралските лекари се съгласяват да издават ежедневни публични актуални бюлетини.
Тези актуализации се отпечатват във вестниците. Това гарантира, че британците в цялата страна могат да бъдат информирани за здравето на краля.
Когато става ясно, че бюлетините са твърде неясни или повтарящи се, журналистите настояват, че лекарите се опитват да скрият състоянието на краля от британската общественост. Пресата смята такава секретност за неприемлива. Дори когато страда от сериозно заболяване, кралят си остава публична личност, от която никога не може да се очаква уединение.
Конспиративно мислене
На фона на политическите и медийните бури се появява драматична конспиративна теория. Според нея министър-председателят Пит и кралица Шарлота са в заговор да вземат властта от принца на Уелс, за да могат да управляват вместо краля.
Въпреки че тези слухове се разпространяват (и вероятно са платени) от опонентите на правителството, те се тиражират в много вестници. Шумът срещу кралицата и министър-председателя е такъв, че вестник „Таймс“ направо обвинява опозиционната партия, че клевети и двамата в опит да прокара законопроект за регентството, който облагодетелства техния поддръжник, принца на Уелс.
На 15 януари "Таймс" заявява, че опозицията е "започнала най-безсмислена атака срещу кралицата, не само чрез личен разговор, но и чрез посредничеството на печата в неин интерес".
Кралица Шарлота с двамата си най-големи синове. Johann Zoffany / Public Domain
Кралица Шарлот се радва на публичен имидж до този инцидент. След това тя е представена в сатирични образи като хитра майка и съпруга, готова да предаде собствения си син в опит за власт. Един забележителен пример от Томас Роуландсън, публикуван на 20 декември 1788 г., изобразява кралицата и Пит заедно с разделени корони над главите им, и Шарлота, стъпваща върху емблемата на принца на Уелс от бели пера.
Всъщност кралицата не желае да се намесва в политическите аспекти на това, което става известно като „регентската криза“. Тя обаче е разтревожена да види най-големия си син незабавно да поеме контрола над кралското домакинство. Въпреки че е наследник на трона, огромните дългове на принца на Уелс и любовта му към лекомислието не сочат към зрял и разумен владетел.
Най-вече Шарлот е дълбоко загрижена за възстановяването на краля. Стресът и безпокойството ѝ се отразяват негативно на нейното здраве. Тя губи тревожно много тегло и кестенявата ѝ коса побелява почти за една нощ. Предаността на Шарлота към съпруга ѝ я кара официално да се съгласи с предложението на Пит тя да бъде отговорна за личността на краля и неговото семейство през февруари 1789 г.
ОЩЕ: Шотландски крал фалшифицирал историята на Англия
За щастие на кралица Шарлота, нейният съпруг се възстановява точно когато законопроектът за регентството е на път да бъде приет. Дори тогава опозицията продължава да клевети кралицата и министър-председателя, твърдейки, че те са се опитали да прикрият възстановяването на краля, за да завършат предполагаемото си заграбване на властта.
Едва когато Джордж III присъства лично на парламента на 10 март 1789 г., за да обяви официално възстановяването си, конспиративните теории спират. Епизодът подчертава растежа на пресата и нейната роля в оформянето на възприятието на британската общественост за поведението на кралското семейство – измислено или друго.
Източник: The Conversation
