Датски археолози откриха възможни доказателства за древно жертвоприношение на остров Зеланд. На мястото на някогашно блато те са открили човешки останки, каменна брадва, животински кости и керамика. По предварителни оценки находките са от епохата на неолита, съобщава Live Science.
Блатните зони на Северна Европа пазят много антики, които са открити както като част от археологически проучвания, така и случайно, например по време на добив на торф. Органичната материя се запазва много добре в торфа благодарение на неговите консервиращи свойства. Поради тази причина до днес са оцелели не само древни предмети от кожа и дърво, но и така наречените блатни хора – напълно или частично мумифицирани останки на хора, живели преди стотици и дори хиляди години.
Може би някои от тези хора са загинали в блатата случайно – по телата им няма следи от насилствена смърт. Други са били пожертвани или просто убити, а понякога дори оръжията на убийството са оцелели до днес. Например мумията на Толундския човек, живял около 405 – 380 г. пр.н.е., е открита с примка около врата. Очевидно подобна смърт е настигнала и жената от Елинг, на шията на която учените са открили следа от кожена връв, намерена наблизо.
Датски археолози от музейната организация ROMU под ръководството на Емил Струве са провеждали предпазни и спасителни разкопки преди изграждането на нови жилища близо до малкия град Стенльосе на остров Зеланд. Земеделска земя, която някога е била блато, сега е попаднала в зоната на застрояване.
В торфения слой изследователите открили останките на древен човек: костите на двата крака и таза, както и фрагмент от долната челюст. На около метър от тях археолозите намерили каменна брадва, като този инструмент, изглежда, никога не е бил използван по предназначение. Според учените този артефакт датира от около 3600 г. пр.н.е. Освен това на 10 – 15 метра от човешките останки са намерени животински кости и керамика.
Въпреки че не се знае много за открития мъж, археолозите смятат, че той е живял в епохата на неолита. Според Струве може би преди повече от пет хиляди години той е бил принесен в жертва. В бъдеще изследването на зъбите и костите трябва да помогне да се установи пола и възрастта на този човек.
В същото време датски учени са изследвали животински кости, оставени от древните обитатели на Южна Скандинавия под формата на ритуални жертвоприношения в блатата. Радиовъглеродният анализ показал, че този обичай е съществувал между 500 г. пр.н.е. и 400 г. сл.н.е. С едно изключение, всички изследвани кости са от домашни животни: говеда, дребен рогат добитък, коне, свине и кучета. Това се съобщава в статия, публикувана в Journal of Archaeological Science: Reports.
Датските учени Якоб Квейборг от Музея Мосгард и Йеспер Олсен от Центъра за ускорителна масова спектрометрия в Орхус са изследвали животински останки, открити в ритуален контекст в десет различни водно-блатни зони, повечето от които били открити в средата на миналия век. Палеозоологичното изследване на 212 находки показало, че по-голямата част от костите принадлежат на домашни видове бозайници: коне (Equus caballus), кучета (Canis familiaris), прасета (Sus domesticus), както и едър (Bos taurus) и дребен (Ovis aries/Capra hircus) рогат добитък. Изключение прави само една находка, която представлява останки от благороден елен (Cervus elaphus). Очевидно това отразява факта, че ловът не е играл важна роля в икономиката на местните жители през ранната желязна епоха.
За радиовъглероден анализ учените избрали 154 кости. По-голямата част от получените датировки (92 процента) показват, че находките са от ранната желязна епоха (около 500 г. пр.н.е. – 400 г. сл.н.е.). Обичаят, изглежда, е станал широко разпространен между 260 и 210 г. пр.н.е. и е изчезнал през 262 – 304 г. от н.е.
В някои райони на съвременна Дания принасянето на животински кости продължило по-дълго от други. Така уточнените датировки показват, че в източната част на Ютланд обичаят е възникнал около 451 – 375 г. пр.н.е. и е продължил до 244 – 349 г. от н.е., тоест приблизително 600 – 800 години. Според изследователите на някои места приношенията на животински останки са правени еднократно (или за много кратък период), докато на други те са се извършвали в продължение на много векове.
