Изследователи от университетите в Базел, Цюрих, Виена и Сао Пауло са открили генетичен материал на патогена Treponema pallidum в костите на хора, починали в Бразилия преди 2000 години. Това е най-старото потвърдено откритие на този патоген досега и доказва, че хората са страдали от болести, подобни на сифилиса – известни като трепонематози – много преди откриването на Америка от Христофор Колумб.
Новите открития, публикувани в списание Nature, поставят под въпрос предишните теории относно разпространението на сифилис от испанските конкистадори, пише Phys.org.
Историята на появата и разпространението на инфекциозните заболявания е от голямо значение за здравето в глобален мащаб още отпреди пандемията от COVID-19. Със съвременните лабораторни методи изследователите вече могат да открият най-малките следи от ДНК от патогени в праисторически находки. Това означава, че те могат да проследят как тези патогени са се разпространили исторически и тяхното еволюционно развитие.
ОЩЕ: Ето кои болести от Викторианската епоха се завръщат
Международна група учени под ръководството на проф. Верена Шунеман от университета в Базел, в сътрудничество с Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и университетите на Виена и Сао Пауло, са изследвали праисторически кости на четирима индивиди, починали преди 2000 години в крайбрежния район на Санта Катарина в Бразилия. При някои от индивидите са открити видими патологични промени в праисторическите кости, което може да означава, че тези хора са страдали от заболяване, подобно на сифилис.
Праисторическа ДНК от кости на възраст над 2000 години
Изследователите са използвали стоматологични инструменти, за да извлекат миниатюрни проби от кост при стерилни условия. От тези проби те са изолирали праисторически генетичен материал (древна ДНК), принадлежащ на патогена на сифилиса. Тяхното изследване е показало, че всички изследвани бактериални геноми може да бъдат приписани на щама Treponema pallidum endemicum – тоест на патогена, който води до беджел.
Трепонематозите са група инфекциозни заболявания, която включва полово предаваната болест сифилис. Докато сифилисът като венерическа болест представлява глобален риск за здравето, беджелът, който се разпространява чрез контакт с кожата, се среща днес само в много сухи райони на Африка и Азия.
ОЩЕ: Сифилисът е бил в Китай много преди експедициите на Вашку да Гама
„Нашето изследване успя да покаже, че ендемичният сифилис вече е присъствал във влажните зони на Бразилия преди около 2000 години“, казва Шунеман. Това означава, че хората вече са се заразявали с ендемичен сифилис, вероятно чрез контакт с кожата, повече от 1000 години преди пристигането на Колумб в Новия свят.
Сифилисът е възникнал преди Колумб
Днес все още продължават интензивни спорове сред специалисти и медицински историци относно това дали моряците и войниците на Христофор Колумб са пренесли предавания по полов път сифилис от Новия в Стария свят през 1492 г. Болестта се разпространява бързо от края на XV век, особено през пристанищни градове.
„Фактът, че констатациите представляват ендемичен тип трепонемни заболявания, а не сифилис, предаван по полов път, оставя произхода на предавания по полов път сифилис все още неустановен“, казва Керту Маяндер от Университета в Базел и един от водещите автори на изследването. Въпреки това авторите смятат, че има много данни, които да предполагат, че трепонематозите са били широко разпространени в Европа още преди Колумб.
„Тъй като не открихме сифилис, предаван по полов път, в Южна Америка теорията, че Колумб е донесъл сифилиса в Европа, изглежда по-невероятна“, съгласен е Шунеман. Всъщност по-ранни открития във Финландия и Полша предполагат, че някои форми на трепонематоза вече са съществували и в Европа.
Много видове бактерии обменят черти, които са от еволюционна полза чрез това, което е известно като хоризонтален генен трансфер или рекомбинация. Сравнението между праисторическата ДНК в костите от Бразилия и днешните патогени показва, че такива рекомбинации наистина са се случили.
„Не можем да определим кога точно се е случил този обмен, но това вероятно е един от движещите механизми в различията между подвидовете, които причиняват различни трепонемни инфекции“, казва Марта Пла-Диас от университета в Базел, също водещ автор на изследването.
ОЩЕ: Проучване: сифилисът се завръща в световен мащаб
Сравнението на ДНК също така позволява да се изведе датата на появата на семейството Treponema pallidum. Изследванията на учените показват, че тези патогени са възникнали в някакъв момент между 12 000 и 550 г. пр.н.е. Следователно историята на тези патогени се простира много по-назад, отколкото се предполагаше преди.
„Въпреки че произходът на сифилиса все още оставя място за въображение, сега поне знаем без съмнение, че трепонематозите не са били непознати за американските жители, които са живели и починали векове преди континентът да бъде изследван от европейците“, заключава Шунеман. Тя и нейният екип са уверени, че напредъкът в анализа на праисторическата ДНК може също да доведе до откриването на произхода на венерическия сифилис.
