Да, този свят е сцена,
където всички хора са актьори,
и всеки има миг, във който трябва
да влезе и излезе; и играе
различни роли…
Ако продължим тази ярка метафора, която принадлежи на Уилям Шекспир, то можем да добавим: за да изиграеш любимата пиеса или да заснемеш филм, е необходим сценарий.
И тогава от само себе си възниква въпросът: има ли нашият живот такъв сценарий? Или всичко, което се случва в него, е просто импровизация?
Очевидно Шекспир не е бил само гениален драматург, но и интуитивен познавач на човешките души. В този стих е изложена същината на теорията на Ерик Бърн, американски психолог и баща на цяло направление в психологията, появило се през 60-те години на ХХ век и наречено транзакционен анализ.
Едно от ключовите понятия в тази психологическа школа е „жизненият сценарий“. Това е житейски план, който се съставя от всеки човек още в ранно детство, а след това като по ноти, но без да съзнаваме това, го претворяваме в живота си.
Как се пише сценарият
Вероятно и по филми, и в живота сте забелязвали, че понякога човек сякаш „настъпва едно и също гребло“ или иска да направи нещо по-добро, но то се оказва далеч не това, което е възнамерявал.
И тогава чуваме приблизително такива фрази: „Три пъти се жених, всяка ми изневеряваше, всички са такива“, „Мъжете, с които се срещах, пиеха и ми вдигаха ръка“, „Не мога да си намеря свястна работа, винаги възниква конфликт с началството“, „Винаги ми завиждат“ и т.н.
Сценарият ни кара отново и отново в трудни ситуации да изпитваме едно и също чувство: при някои това е обида, при други е ярост или чувство за вина. „Плашилата“ за „венец на безбрачието“ (когато например няколко поколения жени в един и същи род изпитват проблеми с встъпването в брак) са още един ярък пример за работата на негативния сценарий. Какво е лошото заклинание и можем ли да се борим с него?
Сценарият е алгоритъм, в съответствие с който ние строим своя живот и отношенията си с другите хора. Този алгоритъм се формира още в детството. Върху избора на жизнен сценарий голямо влияние оказват външните фактори (шаблони на поведението на хората, заобикалящи ни в детството, тоест нашите майки, бащи, баби, дядовци и т.н., ранните детски впечатления и дори особеностите на вътреутробното развитие).
Към четиригодишна възраст сюжетът и жанрът на жизнената ни пиеса вече се оформя в общи линии. Към 12 сценарият е завършен, а в тийнейджърска възраст полагаме маса усилия, за да се реализира този сценарий в живота.
Може да се създаде впечатление, че всичко изглежда доста фатално и човек играе пасивна роля в процеса по създаване на сценария. Но това не е така. Волята на детето има голямо значение. Един или друг избор човек винаги прави сам. Дори когато две деца се възпитават в едни и същи условия, те може да съставят различни жизнени планове.
Ярък пример дава самият Ерик Бърн, описвайки случай с двама братя, на които майката казала: „И двамата ще попаднете в психиатрия.“ Впоследствие единият от братята станал постоянен пациент на психиатричните клиники, а другият станал психиатър. И двамата реализирали програмата, неволно зададена от майката, но всеки по свой начин.
Как работи това
Върху формирането на сценария влияят родителските забрани и предписания. Всеки от нас в детството е чувал напътствия как да се държи и какво не бива да прави. „Трябва да се стараеш“, „Големите момчета не плачат“, „Никога не смей да говориш така“, „Стига си подскачал“, „Не умувай“.
Някои послания сме получили невербално (мимика, жестове, интонация), но те също имат голямо значение. Например детето тича към баща си, за да му покаже рисунка. А таткото в този момент е много зает и раздразнено казва: „Добре, браво, отивай да си играеш.“ При това и позата му, и тонът му не съответстват на съдържанието на думите. Детето го забелязва и може да направи извод например, че с нещо е ядосало татко си, значи то е лошо момче.
Разбира се, един такъв случай не е достатъчен, за да повлияе на бъдещия живот, но някои ситуации и фрази доста често се повтарят от родителите и те са способни да повлияят на формирането у детето на отношение към себе си и към другите хора.
По съдържание всички сценарии се делят на:
сценарий на победител;
сценарий на победен;
сценарий на не-победител (нарича се още банален – такъв човек обикновено няма големи успехи, но и големи провали).
Тези сценарни решения ясно се разглеждат в три основни сфери: умствена дейност, физическа сфера (тяло), отношения.
Рядко се срещат хора, които са победители във всичко или във всичко са губещи. Обикновено вариантите са комбинирани. Например детето е определило себе си като победител по физическата част (то знае, че ще бъде красиво или силно и здраво), не-победител по умствена дейност (не съм глупак, но не съм и гений), и губещо в отношенията с другите хора (не мога да се харесам на останалите).
Какво по-нататък?
След това всички порастваме и според идеята трябва да станем господари на своя живот. Но на практика често продължаваме несъзнателно да следваме изборите, направени още в детството. Когато заемаме активна позиция в живота и сме способни да видим същината на проблемите, и реагираме на ситуацията „тук и сега“ (без постоянно обръщане към миналото), то това са признаци на съзнателно решение на възрастен човек, свободен от сценарий.
Но периодично повтарящите се ситуации, на които не успяваме да намерим ефективно решение и на които ни се иска да реагираме с фрази от типа: „Какво да направя, не зависи от мен“, „Винаги става така“, „Ако условията бяха други“ и т.н., служат за признак, че човек се намира под влияние на своя сценарий. Което се среща доста често. Човек буквално играе една и съща роля, от която не може да излезе.
За да се промени сценарият, той трябва да се осъзнае. Осъзнаването на сценария дава възможност да станеш победител там, където си решил да бъдеш победен. За това е разработен специален метод, наречен сценарен анализ. Методът помага на човек да погледне живота си отстрани и да види предписания и решения, които да следва. А след това всеки може да реши сам: иска ли да промени нещо, или не.
Животът без сценарий е много по-спонтанен и открит за новия опит. Но не всички са готови на това, някои предпочитат стабилност и предсказуемост. За други хора сценарият (дори не най-щастливият) дава усещане, че твърдо си стоят на краката. Автоматичното следване на сценария им позволява да икономисват време и сили, тъй като реакциите на различни жизнени ситуации вече са отработени.
Сценарният анализ не решава всички проблеми от раз и не бива да мислим, че поведението ни изцяло и напълно се определя от сценарий. Но този метод позволява да станем по-осъзнати в живота и да открием причините и решението на много проблеми.
Човек, който си задава въпроса: защо моята съдба се стича именно така, а не иначе, също може да получи с помощта на този метод много интересна, а понякога и много неочаквана информация.
Още интересни материали може да прочете на сайта megavselena.com
