Забравихте ли за COVID-19? Историци, които изследват епидемията от 1918 г., са стигнали до нелесни изводи за възможния край на съвременната пандемия.
Всичко все някога има край. А COVID-19?
Някои учени смятат, че краят на всяка епидемия до голяма степен зависи просто от решението на самите хора. Един такъв учен е историкът Марион Дорси от Университета в Ню Хемпшир. Тя изследва минали пандемии в обозримата история на човечеството. Ученият отбелязва, че има определен момент в развитието на всяка епидемия, когато болестта все още активно циркулира, но вече не причинява сериозни пикове и тежки последици, а обществото не ѝ обръща особено внимание. Това понякога се нарича преход от пандемичен към ендемичен цикъл.
Трудно е обаче да се посочат поне приблизителни причини за този значителен преход. "Всеки път, когато хората влязат в магазина без маски, те показват мнението си за случващото се. Такава активно постулирана позиция сякаш намеква, че пандемията отстъпва, ако не е и приключила. И няма значение дали това наистина е така", отбелязва Дорси.
Как е било в историята?
Пандемията приключва, „когато хората спрат да ѝ обръщат внимание“, казва историкът Джон М. Бери. Останалото е комбинацията от патогенността на вируса и наличието на терапевтични средства. „Ние почти сме стигнали до тази точка“ с COVID, добавя Бери, въпреки че ваксините и леченията все още са недостъпни за много хора по света. Въпреки това обществеността все повече се уморява от ограниченията на живота в условия на пандемията.
Пандемията от испански грип от 1918 г., отнела живота най-малко на 50 милиона души по целия свят, често се описва с три вълни. Първата била през пролетта на 1918 г., последвана от прословутата смъртоносна втора вълна през есента и трета зимна вълна в началото на 1919 г. Учените отбелязват, че към лятото на същата година почти не били откривани случаи на заболявания. Но Бери казва, че през 1920 г. се е появил нов вариант, който предизвикал четвърта вълна. Тази вълна отнела живота на повече хора в някои градове в сравнение с втората, въпреки че по това време вече можело да се говори за някакъв вид стаден имунитет.
Докато много градове и обществени институции въвели ограничения по време на втората и третата вълна, на практика никой не направил това по време на четвъртата. До 1921 г. броят на смъртните случаи от грип се върнал към нивото отпреди пандемията. Отпускането на ограничителните мерки твърде рано е било грешка, казва Бери.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-лошите години в историята на човечеството
