Историята е пълна с тайни и за съжаление много от тях ще останат погребани под пясъка на времето. В някои случаи - поради загуба на археологически обекти и документи, които биха помогнали да се хвърли светлина върху конкретно събитие. В други – заради малкото количество доказателства, което не позволява на учените да направят необходимите изводи и най-накрая да стигнат до истината.
Тук ще споменем само някои от безкрайното количество исторически тайни, които може би никога няма да успеем да разберем.
Бил ли е, или не е бил, Крал Артур
Замъкът Камелот, рицарите на Кръглата маса, магьосникът Мерлин, мечът Екскалибур. Познайте за какво става дума? Или може би някои от вас вече дори са си спомнили легендите? Става дума за крал Артур – легендарния герой от средновековните приказки и романи, в които се разказва за справедлив владетел, защитник на честта и рицарския кодекс.
Според легендата крал Артур е живял между V и VI век и е бил предводител на населниците на добрата стара Англия. Легендите разказват, че по време на нападението на англосаксонците на Британските острови по време на Великото преселение на народите, Артур оглавил съпротивата, дала отпор на нашествениците.
Но никой съвременен историк не може да каже със сигурност дали този крал Артур наистина е съществувал. Учените многократно са се опитвали да припишат легендарния образ на Артур на една или друга историческа личност, но всички опити се оказали неубедителни.
Най-ранните споменавания на крал Артур се отнасят към IX век и разказват за лидер (може би дори не крал), който участвал в няколко битки със саксонците. Точността на тези свидетелства е съмнителна и много изследователи не ги приемат сериозно.
Малко по-късно, през XII век, личността на крал Артур изплува в цикъл от средновековни рицарски романи, написани в стихове в северната част на Франция, в областта Шампан. Но тези романи са просто литературно произведение, а не исторически документ.
Бронзовата статуя Gallos до замъка Тинтагел, наричана „Статуята на крал Артур“. Снимка: Brian Henley / CC BY-SA 2.0
Във Великобритания има редица паметници, които традиционно се свързват с легендата за крал Артур. Например разрушеният сега замък Тинтагел, в който се смята, че е роден бъдещият крал. Но по време на археологически разкопки, извършени на мястото на руините на замъка, учените не са открили никакви доказателства, които да потвърждават реалността на личността на крал Артур.
Възможно е учените никога да не разберат, а заедно с тях – и ние - бил ли е крал Артур реален човек, или е съществувал само във въображението на хората.
Къде е гробницата на Клеопатра?
Клеопатра, или Клеопатра VII Филопатор, е последната царица от династията на Птолемеите. На първо място тя е известна с драматичната си любовна история с римския пълководец Марк Антоний. Когато Египет се подчинява на Рим, царицата се самоубива, за да не стане пленница на римския император Октавиан Август. Антоний също се самоубива, но малко по-рано от Клеопатра.
Древните историци твърдят, че слугите погребват заедно влюбените веднага след смъртта им през 30 г. пр.н.е. в специално подготвена гробница. Древногръцкият историк Плутарх (45–120) пише, че гробницата на Клеопатра и Антоний се намирала до храма на египетската богиня Изида и била „величествен и красив паметник“, чиято вътрешна украса била удивителна: имало огромно количество злато, сребро, изумруди, перли, много изделия от абанос и слонова кост.
Смъртта на Клеопатра (репродукция), Juan Luna (Museo del Prado). Public Domain
Къде се намира гробницата на египетската царица и римския пълководец, все още е загадка. През 2010 г. бившият генерален секретар на Върховния съвет по антиките на Египет Захи Хавас разкопава село Тапозирис Магна, където по времето на Клеопатра са погребвани високопоставени чиновници. Въпреки че тогава археолозите направили много интересни открития, не успели да намерят гробницата на Клеопатра и Антоний. Изследователите отбелязват, че дори гробницата на кралицата да е оцеляла до днес, тя може да е сериозно пострадала от ръцете на „черните археолози“, в който случай би било много трудно да се разпознае.
Съкровището на остров Оук
Повече от триста години една легенда не дава покой на ловците на съкровища. В нея се разказва, че на остров Оук, разположен край бреговете на Нова Шотландия, Канада, има мина с пиратско съкровище, за което се твърди, че е оставено от шотландския моряк и пират Уилям Кид (1654-1701). В търсене на това съкровище били изпратени множество експедиции, за които се похарчили милиони долари, но всички те не донесли никакви резултати. Единствената ценна находка през целия период на изследване е испанска медна монета от 1652 г.
Google Maps
Но ентусиастите не губят надежда и продължават да търсят пиратското съкровище. Включила се дори телевизията. През 2014 г. в САЩ се състояла премиерата на телевизионния сериал „Проклятието на остров Оук“, в който двама братя от Мичиган, използвайки съвременни технологии, се опитват да намерят скрити от погледа артефакти на острова. През 2020 г. американците започнали да снимат сезон 8.
Ковчегът на завета
През 587 г. пр.н.е. армията под командването на царя на Нововавилонското царство Навуходоносор II завладява Йерусалим, ограбва града и разрушава Храма на Соломон. Според легендите в този храм се намирала древна реликва - Ковчегът на завета. Това била преносим сандък с две каменни плочи, върху които според Библията били изписани десетте заповеди.
Съдбата на Кивота е неизвестна. В някои източници се отбелязва, че Ковчегът е отнесен във Вавилон, в други - че са успели да го скрият преди падането на Йерусалим. Или че реликвата е пострадала при разграбването на града.
Носене на Ковчега на завета: позлатен барелеф, Auch Cathedral, Франция. Public Domain
Изчезването на Ковчега на завета е породило много легенди за по-нататъшната му съдба. Някои от разказват, че той е попаднал в Етиопия, където се намира и до днес. Други - че Кивотът е бил спасен и реликвата ще се яви отново на хората едва когато се появи нов месия.
Кога е роден Исус?
Исус е Спасителят, който „пое върху себе си греховете на хората, умря за тях и по този начин се превърна в изкупителна жертва за греховете на хората“. Някои историци смятат, че Исус като историческа личност е съществувал, но е бил обикновен човек, вероятно проповедник, чиято биография по-късно е обрасла с легенди.
Основните източници на информация за Исус са християнски: Новият завет, раннохристиянски апокрифи; нехристиянски: „Юдейски древности“ от Флавий, написани през I век, „Анали“ от Тацит от II век, „Животът на дванадесетте цезари“ на Светоний от II век и т.н.
Рождеството на Исус. Sandro Botticelli, 1473–1475. Public Domain
Много историци отбелязват, че според древните записки ранните християни често са спорили помежду си кой ден трябва да се счита за Рождество на Исус. Като дата за отбелязване на Рождество Римската църква установява 25 декември, това се случва през IV век, след като Константин I става пълноправен владетел.
Може би датата 25 декември е била специално избрана да съвпадне с последния ден от честването на популярния езически празник Сатурналии, който се отбелязвал от 17 до 25 декември и бил посветен на римския бог Сатурн.
От края на IV век целият християнски свят празнува Рождество на 25 декември, с изключение на някои православни църкви, където празникът се отбелязва на 6 януари. Причината е в използването на различни календари: Григориански и Юлиански.
Що се отнася до годината на раждане на Исус, то тук споровете продължават. Изследователи назовават интервала между 12 г. пр.н.е. и 4 г. от н.е.
