Ако желаете да видите зловещи предмети, които изглеждат като вкаменени, кладенецът на Мама Шиптън в Кнарсбъроу, Англия, е вашето място. Поради странност на местната геология вкаменяващият кладенец има способност да превръща най-пухкавите предмети в твърди като скала, като са му необходими три месеца, за да покрие с минерали едно плюшено мече.
Anne / Flickr / CC BY-NC-ND 2.0
Местен персонаж от митове и легенди, за Мама Шиптън се казва, че е родена през 1488 г. в близката пещера, сега наречена Пещерата на Мама Шиптън. Известна като вещица и пророчица, тя понякога била наричана „Нострадамус на Йоркшир“. Но не всичките ѝ пророчества се сбъднали, като например свършекът на света през 1881 г., предсказан от Мама Шиптън.
Както отбелязва уебсайтът Mother Shipton's Cave: „Пророчествата може да не са всички исторически верни и историите може да са били леко украсени през вековете. […] Въпреки че не можем да сме сигурни колко от легендата е вярна, то сигурно е, че преди 500 години една жена, наречена Мама Шиптън, е живяла тук, в Кнарсбъроу, и че хората са ѝ вярвали и са предавали думите ѝ нататък.“
Привидно мистичните свойства на кладенеца (известен още като капещия кладенец) са документирани от векове. Това, в което можем да бъдем сигурни, е, че вкаменяващият кладенец на Мама Шиптън е завладяващо, понякога страховито изглеждащо научно чудо. И така, какво представлява той и как работи? Не, нито водата е пропита с магически сили, нито причината е, че е твърде студена, както се посочва в разказ от 1534 г., а става дума за нейното минерално съдържание, пише IFL Science.
Rob Farrow / CC BY-SA 2.0
Водите на вкаменяващия кладенец извират от около километър и половина под земята през скално тяло, наречено водоносен хоризонт, където се разтварят минералите. „Водите се състоят от желязо, цинк, магнезий, алуминий, калциев карбонат“, казва асистентът в парка Mother Shipton Джон Уин. „Хората, тъй като са суеверни, намират животински скелети, листа, превръщащи се в камъни, и всъщност си мислели, че хората ще се превърнат в камъни!“
Документ от 2013 г. се позовава на доклад от 1896 г., в който се твърди, че една пинта вода от вкаменяващия кладенец тежи 10 грайна (0,65 грама) повече от пинта обикновена вода, което сочи около 1140 милиграма на литър разтворени твърди вещества. Документът също така отбелязва, че „богатата на сулфати и карбонати вода е благоприятна за отлагането на варовиков туф“.
Туфът е вид варовик. Образува се, когато карбонатите, разтворени във водата, излизат от разтвора и се превръщат в твърдо вещество, процес, наречен утаяване. Това се дължи на изпаряването на част от водата, което увеличава концентрацията на карбонати в това, което остава. Вкаменяващият кладенец е съставен от туф и по-твърд вид седиментна скала, наречена травертин, също съставена от калциев карбонат – и този калциев карбонат е тайната зад вкаменяващата сила на кладенеца. Всъщност предната част на кладенеца трябва редовно да се остъргва, за да се предотврати образуването на надвес от натрупването.
Много странни и прекрасни предмети са били обвити в калциев карбонат в кладенеца. Те включват обувка от кралица Мери, оставена през 1923 г., играчка Ewok, оставена от актьора Уоруик Дейвис, и цилиндър и боне от 1853 г., които сега са само буци в скалата.
Историята (или легендата) за Мама Шиптън
Мама Шиптън, най-известният образ на вещица във Великобритания, получава името Урсула при раждането си и е запомнена от хората в продължение на много векове. Тази история започва през далечната 1488 година. Майка ѝ е Агата Саутейл, а бебето Урсула е родено извънбрачно, когато майка ѝ е само на 16 години. Според очевидци бебето се е родило демонично. Тя имала пълен комплект зъби, главата ѝ била гротескно голяма, с хлътнали бузи, крайниците били изкривени, а очите светели като червени въглени.
Годината 1488 в Англия е епохата на управлението на Хенри VII. Агата ражда дъщеря си в пещера, където се е приютила. В деня на раждането в околностите бушува силна гръмотевична буря. Околностите са живописни: река Нид тече недалеч от пещерата, а от другата страна на реката, извисяващ се над скалите, се издига древният замък Нерсбъро. Стръмните брегове на реката изобилстват от извори и разкрития на слюда. В този ден мирише на сяра.
Младата майка е принудена да отглежда дъщеря си в пещерата, тъй като няма друго жилище. По-късно, в опит да се разбере кой е бащата на детето, Агата е представена пред местния магистрат (съд), но отговор така и не последва. Вместо това жената умело парира обвиненията в проституция и извънбрачно раждане с факта, че самият съдия има две прислужнички, които са бременни от него и отглеждат копелета. Агата е изпратена в манастир в опит да очисти живота и душата си от греха и клюките, които я следват. Тя умира в манастира.
Пещерата на Мама Шиптън chris 論 / CC BY 3.0
Преди тези събития Агата е наричана „мързелива и безделна жена“. Очевидно тези обиди са вследствие на това, че жената отказва да работи като перачка или готвачка, предпочитайки случайната работа и проституцията пред изтощителната работа. По-късно един от познатите на Агата каза, че детето ѝ е от скитащ магьосник. Един очарователен млад мъж я срещнал на брега, където тя перяла. Той я навестявал известно време и Агата говорела, че е ужасяващо красив, а докосването му било студено като лед. Но никой освен Агата не го видял.
Нужно ли е да се казва, че с такъв външен вид и слуховете, които заобикаляли нея и майка ѝ още от раждането, малката Урсула израства в самота, разхождайки се самичка в гората на Йоркшир, играейки сама със себе си и прекарвайки времето си в близката пещера, където е родена.
Според описанията на съвременници, от ранна възраст тя имала изключително грозен външен вид на „старица“. Огромен извит нос, костеливи изкривени ръце, гърбица. Лицето ѝ било покрито с ужасни брадавици. Поради особеностите на външния си вид Урсула била принудена да се облича подходящо, използвайки бастун.
Недалеч от пещерата, в която се ражда Урсула, има древен кладенец. На него още преди нейното раждане се приписвали мистични свойства и хората идвали да пият вода от него, за да получат нещо специално или да разберат съдбата си.
Anne / Flickr / CC BY-NC-ND 2.0
Още преди да отиде в манастир, Агата убеждава абат Бевърли да кръсти момичето. Комуникацията с игумена впоследствие повлиява на решението ѝ да даде детето за възпитание в неподходящи ръце, а самата тя да отиде в манастир.
На около две години, когато нейната осиновителка оставя Урсула сама, се случва една от първите ѝ истории. Връщайки се, мащехата забелязала отворените врати и прозорци в къщата и решила, че е ограбена. Тя изтичала при съседите за помощ, страхувайки се, че крадците все още са в къщата. Съседите потвърдили опасенията ѝ, като казали, че са чули ужасни писъци, набързо грабнали оръжия и всички заедно се насочили към къщата. Влизайки вътре, намерили кревата на Урсула празен, а самата тя седяла на металната шина над печката, на която обикновено се окачват купи. Момичето било голо и весело се смеело на уплашените гости.
Не се знае кога са започнали пророческите ѝ видения, дали тя самата е търсила своя занаят, в опит да се предпази от суровия свят на клюките и суеверията, или този занаят я е намерил.
През 1512 г. Урсула се омъжва за местния дърводелец Тобиас Шиптън и от този момент се превръща в Мама Шиптън, тъй като познавала билките и често помагала на хората с отвари, напътствия и с доброто си сърце. Макар че местните твърдели, че е използвала магия, за да се омъжи за Тобиас, бракът бил успешен, макар да нямали деца. А съпругът ѝ Тобиас бил добър и послушен стопанин, двамата живеели без скандали и доколкото е известно, той се гордеел с нейния занаят. Няколко години след брака Тобиас Шиптън умира – оставяйки цялото си имущество на млада вдовица.
Къщата на Мама Шиптън A. J. Mason / Public Domain
Едно от най-ранните предсказания на Мама Шиптън е историята на млад благородник. Той минавал оттам, когато научил, че наблизо живее странна жена, която понякога говори за бъдещето и някои от нейните пророчества се сбъдват. Младият лорд се нуждаел от пари и използвайки възможността, отишъл при Урсула, за да я попита дали тя може да предскаже датата на смъртта на баща му, за да може по-добре да преговаря с кредиторите си. Или по някакъв начин да допринесе за смъртта му, защото след погребението той най-накрая щял да може да изплати дълговете си за сметка на наследството. Шиптън не му отговорила и той си тръгна без нищо.
Веднага след като се прибрал, младежът се разболял тежко. Тогава баща му отишъл при нея с молба да излекува сина му. На което тя отговорила нещо подобно:
„Тези, които искат да отворят чуждата смърт – отварят собствената си.
А земята, която търсеше за погребение, ще вземе в гроба си.“
Няколко дни по-късно младият мъж починал. Тази история бързо се разнесла, заклеймявайки вдовицата Шиптън със славата на вещица и силата да наказва нечестивите.
Мама Шиптън си изкарвала прехраната с правене на отвари и гадаене. Ефективността и прецизността, с които практикувала занаята си, постепенно внесли своя дан в нейната легенда.
С течение на времето тя станала известна със своите предсказания, но и с проклятията си. Веднъж публично се изсмяла на самия кардинал Уолси, който искал да стане архиепископ на цяла Англия. Тя казала: „Скъпи, ти ще видиш Йорк, както го искаш, но твоят крак няма да бъде в него.“ След като чул за подобни предсказания, кардиналът изпратил свои доверени хора при вещицата, за да я заплашат да я изгорят на клада и така да я принудят да се откаже от думите си и да оттегли проклятието.
Шиптън не се впечатлила от заплахите и добавила към пратениците: „Ще измиете тротоарите на Йорк с кръвта си по-бързо, отколкото господарят ви ще бъде обезглавен.“ Уплашените слуги не посмели да направят нищо срещу нея и избягали от страх.
Статуя на Мама Шиптън в Кнарсбъроу Mx. Granger / CC0
През 1530 г. кардиналът за първи път тръгва за Йорк и когато вече е в близост до него, той се изкачва на една от кулите, за да се изсмее на неизпълненото проклятие, но слизайки обратно, той среща пратениците на Хенри VIII, които пристигат, за да го съдят по обвинения в държавна измяна. Кардиналът e принуден да се върне в Лондон, без никога да стигне до Йорк. А в резултат на последвалите арести трима негови пратеници са случайно убити на улицата, „измивайки“ Йорк с кръвта си.
Нейните предсказания или проклятия включват дори големия пожар и последвалата чума в Лондон. Когато слуховете, че Мама Шиптън е казала, че великият Лондон ще гори в адски огън, достигнали до благородството, дори кралското семейство било информирано. Бил свикан съвет, който обаче не успял да спаси града нито от пожар, нито от чума.
Впоследствие били публикувани много книги и били проведени държавни разследвания за дейността на Мама Шиптън. Приписани са ѝ огромен брой предсказания, които я нареждат до хора като Нострадамус или Баба Ванга.
Така или иначе много гадателки започнали да използват образа на Мама Шиптън, както и нейни статуетки и портрети. Многобройни староанглийски пъбове били кръстени на нея, някои от които работят и до днес. А самата Урсула твърдо останала в английския фолклор като Мама Шиптън.
Урсула Шиптън умира през 1561 г. на 73-годишна възраст. Църквата отказва да я погребе и затова местоположението на гроба ѝ остава неизвестно. Предполага се, че е погребана близо до пещерата, в която е прекарала детството си.
