Преди 35 века се е състояла първата битка в историята на човечеството, за която са се съхранили разказите на очевидец. Името на района – Мегидо – е останало в паметта и е оказало влияние върху образите на световна катастрофа в свещените текстове на няколко религии, включително християнството и исляма.
„Самият цар поведе армията си, могъщ начело, като огнен език, цар, работещ с меча си. Той се придвижи напред, несравним с никого, убивайки варварите, отвеждайки техните принцове в плен живи, колесниците им, обсипани със злато, заедно с конете“, не пести цветове за видяното с очите си писарят Танини, сподвижник на фараон Тутмос III.
В книгата Откровение са открити проклятия от древни плочки
Според преобладаващата версия на древноегипетската хронология на 16 април 1457 г. пр.н.е. – преди 3480 години – войската от бреговете на Нил (с Танини в обоза) атакува сирийците и ханаанците, водени от царя на град Кадеш. Щурмът е толкова бърз, а поради военната хитрост – неочакван, че враговете на фараона се втурват да търсят спасение извън стените на Мегидо. С течение на времето на потомците започва да им се струва, че самото му име звучи зловещо: изразът Ар Мегидо – „планината Мегидо“ – се превръща в един от символите на края на света: Армагедон.
Колесницата на времето
Археолозите са прекарали много време, за да намерят тази планина, но без резултат. Днес руините на древноизточния град Мегидо се намират на върха не на стръмен, а на хълм с височина около 60 м. Повече от 100 години разкопки са разкрили в него 26 археологически пласта. Поради тяхното изобилие хълмът Мегидо е признат за ръкотворен: укрепването му на фона на релефа се обяснява с вековното присъствие на хора, които не са напуснали това място дори по време на катаклизми с надеждата на всяка цена да държат под контрол търговския път от Египет до друг център на ранната цивилизация – Месопотамия.
Тутмос III EditorfromMars / CC BY-SA 4.0
Тутмос III, който иска да увеличи мощта на Египет, не желае с никого да споделя властта над стратегическия кръстопът. Царят на Кадеш и неговите съюзници, сред които е владетелят на Мегидо, са заплашени с отмъщение от фараона за нарушаване на клетвата за вярност, дадена на неговите предшественици, владетелите на XVIII династия. Наказателната операция срещу метежниците се превръща в многогодишна война: владетелят извършва 14 кампании в Азия, съобщенията за които, записани от Танини, са изсечени по стените на храма на бог Амон Ра. В крайна сметка египтяните утвърждават властта си, а Палестина (част от която е Мегидо) става част от тяхната империя, макар и като автономия. Да се постигне повече – да се установи пряк контрол – е възпрепятствано от планината Кармел, преминаването през която едва не проваля плановете на Тутмос на 16 април 1457 г. пр.н.е.
Пепелта проговори: AI разчете овъглен папирус за наследниците на Александър Македонски
Първият военен съвет, записан в историческите извори – в навечерието на пробива на Тутмос през прохода – предшества гигантската битка под Мегидо. Според Танини съветниците на фараона му предложили заобиколен път, опасявайки се от засади и от това, че теренът ще изиграе лоша шега на численото превъзходство на египетските войски. Но фараонът предпочел приключенския залог на изненадата. Тесните проходи между стръмнините можело да се превърнат в общ гроб за неговите воини, но въпреки това царят пренебрегва опасността: той самият води прехода, понякога достатъчно широк само за един човек, „посочвайки пътя със собствените си стъпки“ на онези, които го следват. Поне така разказва Танини.
Когато египтяните нахлуват в долината на Мегидо, се оказва, че врагът е неподготвен. Изненадани, сирийците и ханаанците приемат битката, но не могат да разчитат на успех. За щастие на победените войските на фараона се увличат с грабеж на изоставения лагер и позволяват на част от врага да се скрие зад стените на Мегидо. Сред тях е и царят на Кадеш: той се изкачва на крепостната стена, вкопчил се в набързо навитите си дрехи като последно спасение, и едва избягва плен.
Фараонът проклина
Достатъчна ли е една кървава битка и пълно поражение в нея, за да се мисли за края на света? За това, че светът на битките на Древния изток се отличава с особена ожесточеност, свидетелстват оръжията, използвани от техните участници. Боевете се изливат в ръкопашен бой; захвърляйки щитовете, противниците се хващат един друг за косите и удрят с ками: често в слънчевия сплит, стомаха или гърлото. Насилието не спира и над телата на победените врагове: те са осакатявани с надеждата да потвърдят военните „подвизи“.
Руини на върха на Тел Мегидо Joe Freeman / CC BY-SA 2.5
Колкото и да е изненадващо, боздуганът бил смятан за по-хуманно оръжие. Той можел да се използва за зашеметяване на врага, с надеждата да се съхрани животът му. Към боздугана се отнасяли с трепет: той бил смятан за свещен, защото не се използвал в селскостопанската работа. Същото съпътствало всичко в древния свят, без да се изключва и войната. След като изтребват врага и обсаждат Мегидо, още седем месеца египтяните чакат капитулацията на града, без през това време да губят време напразно. Те засяват околната долина и използвайки бойни сърпове – хопеши – успяват да я ожънат.
Стените на Йерихон може да са невероятно завладяваща библейска измислица
Царят на Кадеш, наблюдаващ от стените на Мегидо, успява да се възползва от момента и да избяга, преди египтяните да превземат града. Но ужасът, посят в сърцата на хората от клането, не отслабва. Военните провали в Древния изток се обясняват с намесата на боговете и не на последно място – с техния гняв. С течение на времето Мегидо – стратегически аванпост по пътя на керваните – придобива печална слава: според археолозите той преминава от ръце на ръце – очевидно по волята на боговете – 12 пъти.
Най-лошото предстои
В библейския период лошата репутация е подсилена от смъртта на юдейския цар Йосия (609 г. пр.н.е.) в битка с египтяните. Фараонът Нехо II се интересува не от властта над Мегидо, а от възможността да участва в голяма война на страната на своя съюзник царя на Асирия срещу Вавилон. Йосия, който иска да предотврати това, блокира пътя през долината близо до града, но буквално е изтласкан от пътя на Нехо: на бойното поле са свалени купища тела на юдейски войници, включително предвождащият ги цар.
В античната епоха стратегическите предимства на Мегидо са оценени от древните римляни. В плодородната долина те разполагат своя Шести железен легион, поставен да поддържа контрол над Палестина. Този път не е необходима никаква битка. Разположението на римските войски на място, известно с кръвопролития, само по себе си задвижва религиозното въображение. Кумранските ръкописи на есеите (I век сл.Хр.) споменават Армагедон. Отрежда му се мястото на последната битка между силите на Светлината и Мрака.
Изгубен фрагмент от Кумранските ръкописи 60 години висял в рамка на стена
Хората на Гог и Магог са оградени от силите на Александър, XV век Jean Wauquelin / Public Domain
Предчувствието, че нещо важно ще се случи един ден точно пред стените на Мегидо, е споделено и от първите християни. В Апокалипсиса („Откровението“) на св. Йоан Богослов това място (във версията „Армагедон“) се споменава във връзка с развръзката на човешката история. Но заедно с Армагедон в Апокалипсиса влиза и друга битка – мистериозната битка на силите на Светлината срещу ордите на народите на Гог и Магог, която посява объркване в умовете на читателите. Тя и досега не е ясна: вярващите спорят трябва ли да бъдат отъждествявани тези събития, или, напротив, между тях лежат цели векове.
