Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Как средновековните монаси станали вегетарианци

15 септември 2024, 08:55 часа • 2830 прочитания

Противно на общоприетото схващане, Светата католическа църква не е настоявала за безбрачие на свещеници, монаси и монахини в продължение на много векове. Но когато папският трон изискал безбрачие от служителите си, те трябвало да променят и хранителните си навици.

Разпадането на империята на Карл Велики, фиксирано в средата на IX век с Вердюнския договор, бележи трансформация на икономическите и социалните структури в средновековна Европа. Това засегнало всички сфери на живота: от организирането на битието на жителите на селските общности до промяната на религиозните традиции.

Криели се от народа и от самите себе си: Как мистериозни болести на монарси създават конспирации и интриги

Нашите съвременници често смятат, че целибатът (обет за безбрачие) е задължителен атрибут на служителите на Католическата църква. Всъщност то става задължително за свещеници и дори монаси и монахини едва през 1139 г., по решение на Втория латерански събор. Но не може да се каже, че този въпрос не е вълнувал умовете на теолозите от I хилядолетие.

Някои от тях тълкували думите на апостол Павел: „Нежененият се грижи за Господното, как да угоди на Господа; но жененият се тревожи за светските неща, как да угоди на жена си“, като призив към безбрачие. Вярно е, че най-известният раннохристиянски теолог Климент Александрийски смята, че самият Павел е бил женен мъж.

През 306 г., на Елвирския събор, за първи път прозвучала мисълта за пълен целибат за духовенството. Тя почти не била подкрепена, но слуховете се разпространили сред хората. В резултат вече към края на IV век женен свещеник се превърнал в рядко явление. Тогава в земите на Западна Европа дошли варвари от изток, които дори и да приемали християнството, то било в силно видоизменен вид.

Към IX век безбрачието започнало да се смята за нещо желателно, но не много задължително не само за свещениците, но дори и за монасите и монахините. Ситуацията се усложнявала от това, че в мъжките манастири жените работели като прислужници, а в женските манастири мъжете помагали в управлението на домакинството. Изкушенията били постоянно пред очите им.

През 910 г. настоятелят на абатството Клюни (в Югоизточна Франция) Одо предлага сериозна църковна реформа. Той смята, че монасите са се отклонили твърде далеч от устава на свети Бенедикт, основателя на първия монашески орден, и животът в манастирите не се различава много от живота на миряните – с изключение на допълнителните доходи.

Одо Клюнийски посочва упадъка на морала на свещениците и монасите и призовава за установяване на общи правила за тях. Това се отнася както за церемониалните моменти (продължителното отслужване на литургията и строгия ред на молитвите), така и за житейските. Одо изисква строго спазване на целибат, умереност в храната и еднакво облекло (да, до този момент модното облекло не е чуждо на монасите). Освен това той предлага да се забрани симонията – продажбата на църковни санове, длъжности, свещени тайнства и дори свещени реликви.

Клюнийската реформа получава подкрепа от още седем манастира в Прованс, които по-късно се присъединяват към тях. След пряко обръщение към папата тези манастири са изведени от властта на местните господари и епископи и подчинени директно на Рим. Именно Клюнийската реформа става основата на Григорианската реформа от XI – XII век, която сериозно реформира Католическата църква.

Високосният ден е на 29 февруари, а не на 32 декември поради странност в римския календар

Писмени източници съдържат споменавания на това, че принципите на Клюнийската реформа засягат не само монаси и свещеници, но и миряни, живеещи в близост до манастири. Те, разбира се, не давали обет за безбрачие, но започнали да се хранят по-просто и да се обличат скромно.

Международен екип археолози са провели разкопки на две гробища от IX – XIII век в Лангедок в Южна Франция. В едното са погребани местни знатни, а в другото – простолюдие. Учените анализирали съотношенията на стабилни изотопи и направили изводи за това как са се хранили тези хора. Резултатите са представени в статия за списание Archaeological and Anthropological Sciences.

Правилата на Клюнийската реформа включват пълна забрана за употреба на месо и определят ограничения върху количеството хляб, вино и зеленчуци за църковните служители. За миряните на направени изключения: например позволено им е да ядат месо, с изключение на дните на пост. Освен това много стари или болни хора и малки деца са освободени от тези правила.

В свое предишно изследване учените установили, че монасите от Клюни са следвали вегетарианска диета с редовен достъп до риба. Новото проучване показало, че местните знатни представители се хранили предимно със зърнени култури (пшеница, овес, ръж, ечемик), но също така редовно са консумирали животински протеини.

По-бедните хора хапвали месо много рядко, но менюто им включвало повече зеленчуци и риба. Неочаквано станало това, че основната алкохолна напитка в изследваната област се оказала бирата, а не виното, което се свързва повече с Южна Франция в наше време.

Въз основа на получените резултати е трудно да се каже недвусмислено дали миряните католици са приели правилата на Клюнийската реформа. Ако такива въпроси не възникнат при монасите (те със сигурност не са яли месо), тогава селяните от близките села може да са станали вегетарианци (или пескарианци) просто от бедност.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес