Обикновено, когато си представяме причината за масово измиране, се сещаме за астероиди, вулканични изригвания или, в най-лошия случай, огнища на болести и глад. Но понякога дори такива „безобидни“ фактори като появата на добре развити корени в растения могат да предизвикат смъртоносна верига от събития.
През девонския период на Земята се появяват първите истински гори: дървовидни хвощове, мъхове и папрати с височина до девет метра растат по блатистите речни брегове, а примитивните голосеменни растения, далечни роднини на съвременните борове и ели, се борят за място под слънцето на сухите хълмове.
Привидно протичал абсолютно мирен етап от земната еволюция, който по-късно дал началото на развитието на големите сухоземни гръбначни животни. Изследователите обаче подозират, че първите гори неволно са причинили поредица от масови измирания, които са затрупали девонските водоизточници и са отнели живота на почти 70 процента от техните обитатели.
Екип учени от САЩ и Великобритания са анализирали състава на скали в източната част на Гренландия, образувани на дъното на езеро от девонския период. Седиментните дънни скали свидетелствали за редуване на влажни и сухи периоди в „живота“ на езерото, при това, което е особено важно, „сухите“ породи съдържали големи количества фосфор – химичен елемент, присъстващ във всички живи клетки на Земята.
Учените предполагат, че девонските засушавания са били смъртоносни за примитивните дървета, чиито слаби коренови системи не са могли да черпят вода от големи дълбочини. В резултат изсъхването на езерото е довело до смъртта на хранещите се от него корени, а постъпващата вода била наситена с хранителни вещества, които били отмивани в океана. Това явление, наречено еутрофикация, съществува и днес, въпреки че вече не дърветата, а човешките дейности (като прекомерната употреба на торове) причиняват „цъфтежа“ на водата.
„Нашето изследване показва, че еволюцията на корените на дърветата вероятно е наводнила древните океани с излишни хранителни вещества, причинявайки масивен растеж на водорасли“, казва Габриел Филипели, един от изследователите. „Този бърз и разрушителен цъфтеж на водорасли би изчерпал голяма част от кислорода в океаните, причинявайки катастрофално масово измиране.“
Съвременните дървета са развили по-добра коренова система, която задържа по-добре хранителните вещества в почвата. Заплахата от еутрофикация обаче не е изчезнала. Постъпването на голямо количество хранителни вещества във водоемите води до бърз растеж на микроскопични водорасли, които не само отравят водата, но и я лишават от кислород, което води до масова смърт на растения и животни.
Вероятно девонският живот е трябвало да се сблъска със същите проблеми и опитът на Земята отпреди 370 милиона години може да послужи като предупреждение за човечеството за реалната опасност от прекомерната употреба на торове и изхвърлянето на канализационни води в реките.
Изследването е публикувано в списание GSA Bulletin.
ОЩЕ: Всички масови измирания на Земята са били предшествани от едно и също събитие
