В култовете на жителите на Междуречието (Месопотамия) пространството, времето и числата са имали специално свещено значение. Главните елементи на Вселената били небето (Ан) и земята (Ки). Оттук Вселената получава названието „ан-ки“.
В представите на шумерите Вселената има формата на гигантска топка, заобиколена от всички страни от безкраен солен първичен океан. Във вътрешността на топката, на повърхността на пресноводния Световен океан Абзу (Апсу), бил разположен плоският диск на Земята, заобиколен от високи планини. Водите на океана пълнели и подземните кладенци.
Бог Енки (Еа), от Насирия, Южен Ирак, 2004 – 1595 пр.н.е., Музей на Ирак Osama Shukir Muhammed Amin FRCP(Glasg) / CC BY-SA 4.0
Небесният свод се състоял от седем нива, по които се движели Слънцето, Луната, Венера, както и други планети и звезди. Сводът се опирал върху планини и бил отделен от земята с въздушно пространство (лил – от шумерски – вятър, въздух, дъх).
Долното полукълбо под Земята образувало другия свят, „страната без връщане“, където живеели душите на мъртвите. По такъв начин шумерската вселена била съставена от три части: горен, среден и долен свят.
Горният свят (Ан) се управлявал от мъдрия старейшина на боговете Ан (Ану). Той седял на трон на седмото небе и управлявал цялата вселена, поддържайки стабилност и ред.
Средният свят бил разделен на „Нашата страна“ (Калам), „Степ“ (Еден) и „Чужди земи“ (Кур). Всичко това било владение на бога на въздуха и вятъра Енлил.
„Нашата страна“ била оградена със стени територия на конкретен шумерски град-държава с храм на божеството покровител в центъра. Цялата земя на средния свят в представата на древните шумери се състояла само от Месопотамия и непосредствено съседните ѝ региони. В нейния център бил свещеният град Нипур, чиято особена роля през II хилядолетие пр.н.е. постепенно взел Вавилон.
Смята се, че руини от храм в Нуфар (древен Нипур), Ирак, са мястото на срещата на шумерските богове, както и мястото, където е създаден човекът. Jasmine N. Walthall, U.S. Army / Public Domain
„Степта“ представлявала открито пространство извън градските стени, където можели да живеят както добри, така и зли същества. „Чуждите земи“, лежащи извън границите на Месопотамия, били непознати за човека от „Нашата страна“ и се наричали по същия начин като земята на мъртвите в долния свят. Последният, в допълнение към вече споменатата страна на мъртвите Кур, включвал зона на пресни подземни води (абзу). Тази област била подчинена на Енки, бога мъдрец, създателя на човечеството, пазителя на занаятите, изкуството и знанието.
Страната на мъртвите била мястото на пребиваване на душите на мъртвите, царството на бога на смъртта Нергал и богинята Ерешкигал. Тук анунаките, седемте страховити божества, извършвали своя съд над хората, като им прочитали окончателната присъда от Скрижала на съдбите. Този свят изисквал постоянна грижа от човека, тъй като починалите предци трябвало редовно да се хранят и поят. В противен случай те се превръщали в зли гладни духове и започвали да отмъщават на живите си потомци с жестоки болести.
Място на вечен живот
Особено място в клинописната култура заема остров Дилмун – място на вечен живот, рай за боговете. Някои изследователи смятат, че това е остров Бахрейн в Персийския залив, други го свързват с югозападния регион на Иран, трети – с Индия. Най-вероятно Дилмун се е намирал на изток или югоизток от Месопотамия.
Руини на селище, за което се смята, че е от цивилизацията Дилмун, в Сар, Бахрейн. Rapid Travel Chai / CC BY 3.0
Този топоним се среща в текстове на шумерски и акадски език от почти всички периоди от историята на Месопотамия. Името на острова се среща както в епични поеми, така и в административни документи и царски анали. Първото споменаване за него се съдържа още в протоклинописните паметници от Урук и Джемдет-Насър от края на IV хилядолетие пр.н.е., последните се отнасят към края на съществуването на Нововавилонското царство (средата на VI век пр.н.е.).
На остров Дилмун се развива действието на известния шумерски мит „Енки и Нинхурсаг“. Епосът разказва как бог Енки напълнил кладенците на острова с прясна вода и така го направил годен за живот. В една версия на текста е вмъкнат и пасаж, където на различни страни се предписва да донесат богатството си в Дилмун: от Мелуха донесли карнеол, от Мархаши – скъпоценни камъни, фина вълна била донесена от Елам, зърно и масло – от Ур, мед, диорит и скъпоценна дървесина – от Маган.
Шумерският рай обаче не бил предназначен за хора. Тук можели да живеят само безсмъртни същества. Още с първите фрази на поемата научаваме, че страната Дилмун е свещена, че тази страна е „чиста“, „светла“, „непорочна“.
Шумерският епос колоритно описва страна, която не познава скръб и смърт, жестокост и отчаяние, където агнето не се страхува от вълка и птицата на смъртта не издава своя печален вик. В страната Дилмун няма старост, ни болест, ни смърт. Певци не оплакват покойници, жреци не ридаят, никой не се оплаква от съдбата на боговете.
Животът на райския остров обаче не станал веднага безоблачен и безгрижен. В Дилмун липсвала жизненоважна прясна вода. Когато богинята майка на земята Нинхурсаг обърнала внимание на съпруга си Енки за това, той наредил на бога на слънцето Уту да донесе на Дилмун вода от земята. Уту изпълнил заповедта на Енки и тогава от недрата на земята бликнал скъпоценен извор.
Повече нищо не помрачавало щастливия живот на боговете. На острова зеленеели ливади, цъфтели дървета, в нивите растели изобилни класове. Майката земя, богинята Нинхурсаг, без да изпитва родилни мъки, родила осем красиви дъщери. Те се превърнали в красиви цъфтящи растения с уханни плодове.
Виждайки тези плодове, великият бог на мъдростта Енки пожелал да опита сладостта им. Той повикал своя глашатай Исимуд и му заповядал да донесе чудните растения, рожба на великата майка земя.
Исимуд изпълнил заповедта на господаря си: изтръгнал нежните растения заедно с корените и ги занесъл на Енки. Първо самият бог се наситил от чудните плодове, а след това ги предложил на други богове да опитат.
Видяла богинята майка Нинхурсаг как боговете ядат плътта на любимите ѝ дъщери, осем полезни растения, и проклела Енки. Призовала беди и мъки върху главата му и като произнесла най-страшните заклинания, от които няма спасение, се оттеглила от очите на богове и хора.
Нинхурсаг (вдясно) и Шулпае при Дървото на живота, II хилядолетие пр.н.е., от Суза. Шулпае е шумерски бог воин и също като Енки е почитан като съпруг на Нинхурсаг. Той е покровител на изкуствата и институциите на цивилизацията, бог на домашните и дивите животни. Той се свързвал с производителната сила на животинското царство и бил почитан като бог на празниците (Енума Елиш му приписва организирането на първия празник след сътворението на света), но той имал и дяволска страна – бил разглеждан като демон, изпращащ епидемии. Неизвестен автор / Public Domain
От проклятието на Нинхурсаг здравето на Енки започнало да се влошава с всеки ден, осем от основните му органи (според броя на изядените растения) били поразени от тежки болести. Боговете не можели да направят нищо, за да помогнат на Енки, само Нинхурсаг, която изпратила осемте болести на Енки, можела да го излекува.
Но богинята изчезнала безследно. Само една хитра лисица се заела да я върне срещу щедро възнаграждение. Когато съпругата на Енки се явила пред боговете и видяла страданието на съпруга си, се смилила над него и извикала от недрата на земята осем богове на изцелението.
Осем части от тялото на Енки страдали и всеки от осемте богове, изцеляващи болести, докоснал по една от тях. Тогава Енки се надигнал жив и здрав и всички живи същества се зарадвали на чудодейното му изцеление.
Интересното в този шумерски епос е, че Енки извършва престъпление, когато яде растенията, воден от жаждата за познание. Историята за проклятието в райското място напомня библейския грях на първите хора. Има още един интересен паралел – с популярната библейска история за създаването на Ева от реброто на Адам.
Шумерският мит разказва, че Нинхурсаг, в желанието си да спаси Енки от болката в реброто, наредила да се роди богинята Нинти. Името на тази богиня на шумерски означава буквално „господарка на реброто“. Но шумерското „ти“ означава също „живот“, а името на тази богиня може да се преведе като „господарката, [даваща] живот“. Може би тук се е родило библейското предание за създаването на жената от реброто на мъжа.
Не по-малко интересна е съдбата на героя Зиусудра, отразена в шумерските митове, който построил ковчег (като Ной) и се спасил със семейството си на него от Потопа, унищожил целия живот. Зиусудра станал единственият смъртен, допуснат от боговете до райското място. Вероятно боговете са удостоили героя с безсмъртие, за да не нарушат клетвата си да унищожат всички смъртни.
ОЩЕ: Коя е най-древната цивилизация в света?
