Много страхове се развиват в детството и е естествено децата да се научат да се страхуват от определени неща, като наблюдават реакциите на родителите си. Но както са установили канадски изследователи, успехът на такова обучение зависи от много фактори.
Наблюдавайки родителите си, децата възприемат различни поведения, включително страх от определени обекти, които самото дете не е срещало. Например малките маймуни се научават да се страхуват от змии, като гледат как възрастните изпадат в паника, когато видят влечуго, а децата на хората могат да се страхуват от пчели цял живот, ако видят някой от родителите си ужилен от насекомото.
Но не във всяка двойка родител – дете обучението ще бъде успешно: както установили изследователи от университета в Монреал (Канада), най-голяма роля играят емоционалната привързаност към родителя и физиологичното съвпадение с него. Под последното се разбира явлението синхронизиране на физиологичните сигнали (сърцебиене, потоотделяне и т.н.) на двама души, които са в тясно взаимодействие, например родители и дете или влюбени двойки.
В експеримента участвали 84 двойки, състоящи се от родител (майките и бащите били приблизително поравно) и дете на възраст от 8 до 12 години. Като начало учените заснели процедурата на „обучение на страх“ на родителите, преди да светне крушка с определен цвят (ако светнела синята светлина, човекът усещал лек токов удар, ако била жълта, тогава нямало удар), след което на децата било позволено да гледат получените видеозаписи.
След това подобен експеримент с лампички в два цвята бил проведен върху децата, но не били използвани електрически удари. Проявата на страх била фиксирана чрез отделяне на пот както при децата, така и при родителите. След края на експеримента децата попълнили въпросник, резултатите от който позволили да се оцени степента на привързаност между родител и дете.
Оказало се, че колкото по-голямо е физиологичното съвпадение между родителя и детето, толкова по-уплашено е детето, когато е поставено в експериментални условия, в които преди това е виждало своя родител. Но ако привързаността на детето към родителя била висока, физиологичното съвпадение не играело особена роля: във всеки случай детето емоционално преживявало неприятното преживяване на родителя и бързо се научавало да се страхува.
Въпреки безусловната адаптивност на обучението на страх чрез наблюдение, то може да направи лоша услуга на детето, ако родителят например страда от фобия или посттравматично стресово разстройство. За да се избегне това, изследователите препоръчват на членовете на такива семейства редовно да посещават психотерапевт: това ще помогне на родителите да се научат да контролират външните прояви на страх, а на децата – да се научат да различават собствения си страх от този, наложен от други хора.
Изследването е публикувано в Journal of Experimental Child Psychology.
