Малко са фестивалите в древния свят, които са толкова поразително зловещи, колкото ацтекския Тлакаксипехуалицтли (Празника на одирането на хора).
Провеждан ежегодно през втория месец от календара на ацтеките, Тлакаксипехуалицтли е фестивал, посветен на Шипе Тотек – бог на плодородието, земеделието и войната. Името на бога означава „нашият господар, одраният“ и сочи уникалната и ужасяваща характеристика на този празник: ритуалното носене на човешка кожа от ацтекските жреци, пише Ancient Origins.
ОЩЕ: Чуйте най-страшния звук на света. Учени пресъздадоха свирката на смъртта на ацтеките
За да разберете напълно тази зловеща традиция, важно е да знаете символичното значение зад нея. Шипе Тотек често е изобразяван облечен с одрана човешка кожа, представяйки темите за прераждането и цикличния характер на живота. Актът на принесен в жертва човек и след това обличане на кожата му се разглежда като въплъщение на това божество, символизиращо смъртта на старите сезони и разцъфването на новите.
Жреци, облечени в човешка кожа
Преди да се проведе основният ритуал, избраните жертви – често военнопленници – били преобличани като олицетворение на бог Шипе Тотек. Те носели богато украсени костюми и обикаляли наоколо, изживявайки последните си дни в тази божествена мимикрия. След жертвоприношението кожата внимателно била отделяна от тялото. След това в церемониална процесия кожата се предавала на жреците, които обличали тази смразяваща „дреха“, превръщайки се в живо представяне на Шипе Тотек.
Благоговение сред ужаса
Гледката на жреци, движещи се насам-натам, телата им обгърнати от прясно одраната кожа на жертвите, от наша гледна точка изглежда смразяващо и нечовешко. Но за ацтеките този акт не е предизвиквал ужас. Това бил дълбок духовен жест, средство да се доближат до бога, когото почитат, и да осигурят благословията му за предстоящия земеделски сезон.
ОЩЕ: Нови находки в Теотиуакан след "тъмната страна" на ацтеките
В продължение на 20 дни след ритуала жреците носели човешките кожи както на публични церемонии, така и по време на ежедневни дейности. С течение на дните кожите естествено се разлагали, символизирайки процеса на смърт и прераждане. В края на този период жреците сваляли разлагащите се кожи и ги съхранявали в свещени подземни стаи, за които се смятало, че са пропити с божествена енергия.
