Необичайно погребение на жена от древна Сардиния разкрива, че тя може да е починала от падане по време на епилептичен припадък. Това странно погребение на млада жена с лицето надолу, която вероятно е имала забит пирон в черепа си преди повече от 2000 години, може да е резултат от древни вярвания за епилепсия, според ново изследване.
Погребването с лицето надолу може да означава, че индивидът е страдал от заболяване, докато необичайна дупка във формата на пирон в черепа на жената може да е вид предпазно средство, което се стреми да предотврати разпространението на епилепсията сред други хора – медицинско убеждение по онова време, според изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports.
Сега е известно, че епилепсията е мозъчно състояние, което не може да се предаде на други хора, но по времето, когато тази жена е починала, се е смятало „че болестта, която е убила човека в гроба, може да бъде проблем за цялата общност“, казва съавторът на изследването Дарио д'Орландо, археолог и историк в университета на Каляри в Сардиния.
A. M. Costa
Необичайното погребение е открито в гробница в некропола на Монте Луна, хълм, разположен на около 30 километра северно от Каляри в южната част на Сардиния. Гробището е използвано за първи път от пуните след VI век пр.н.е. и продължило да се използва до II век пр.н.е.
Пуническият некропол
Некрополът Монте Луна е разкопан през 70-те години на миналия век, а последното изследване се основава на снимки на гробницата и ново изследване на скелета на жената.
Керамиката в гробницата предполага, че тя е трета погребана през последното десетилетие на века пр.н.е. или първите десетилетия на втори век пр.н.е. – време, когато Сардиния, център на пуническа или финикийска култура в продължение на стотици години, попада под римско управление след края на Първата пуническа война срещу Картаген, която се провежда от 264 г. пр.н.е. до 241 пр.н.е.
Анализ на скелета на младата жена – въз основа на таза, зъбите и други кости – е потвърдил по-ранната оценка, че тя е била на възраст между 18 и 22 години, когато е починала. Освен това било установено, че тя е получила травма на черепа малко преди или около времето, когато е починала. Археолозите открили доказателства за два вида травми: травма от тъпа сила, която може да е настъпила при случайно падане – вероятно по време на епилептичен припадък – и нараняване с остра сила под формата на квадратна дупка в черепа ѝ, съответстваща на удар от древен римски пирон; такива пирони са открити на няколко археологически обекта в Сардиния.
Според Д'Орландо нараняването от пирон може да е било нанесено след смъртта на жената, за да се предотврати предполагаемото „заразяване“ с нейната епилепсия, пише Live Science.
Вярванията в древна Сардиния
Подобно лечение може да се основава на гръцкото вярване, че определени заболявания са причинени от „миазма“ – лош въздух – който бил известен в цялото Средиземноморие по това време, казва Д'Орландо.
Същото предпазно средство е описано през I век от н.е. от римския генерал и естествен историк Гай Плиний Секунд – известен като Плиний Стари – който препоръчва заковаване на части от тялото след смърт от епилептични припадъци, за да се предотврати разпространението на състоянието, съобщават авторите.
Д'Орландо предполага, че тази практика на заковаване на черепа и може би необичайното погребение на жената с лицето надолу може да се обясни с въвеждането на нови римски идеи, които са силно повлияни от древногръцките идеи, в селските райони на Сардиния.
Но според Питър ван Домелен, археолог от университета Браун, културата в Сардиния остава твърдо пуническа въпреки римското управление.
„От културна гледна точка и особено на селски места като тук, островът остава пунически – казва той. – Няма причина да търсим съответствия в римския свят – това, което хората са правели, е било изцяло ръководено от пуническите традиции.“
Ван Домелен не е чувал за подобни погребения в Сардиния, но по думите му това „е интересно“. „Съвпада с по-широк модел, който можете да видите по света и в различните култури.“
