Международен екип изследователи е проучил фреската „Потопът“ на Микеланджело Буонароти в Сикстинската капела във Ватикана и е стигнал до извода, че една от изобразените жени има признаци на рак на гърдата.
Учените установили патологията по асиметрията на гърдите и деформация на лявото зърно, както и признаци на карцином и изпъкналости в подмишницата. Статията на учените е публикувана в списанието The Breast.
Изследователите отбелязват, че италианският художник и скулптор умишлено е изобразил определени болести като божествено наказание за греховете. Освен това той нерядко прибягвал до помощта на модели при създаването на творбите си.
При рисуването на Сикстинската капела обаче Микеланджело не е използвал живи модели, а върху стенописите няма изображения на реални хора. Това според авторите показва, че ренесансовият майстор е изобразил патологичните промени преднамерено.
Резултати от анализа на стенописа преди и след реставрация, сравнение с други изображения на женски гърди от Микеланджело. Andreas G. Nerlich et al. / The Breast, 2024
Тъй като за Ренесанса и в частност за скулптора Микеланджело е характерно андрогинното изобразяване на хора с неестествено изпъкнали и изразени мускули, отрицателните черти можело да се подчертават от признаци на аномалия, деформация, патологични промени или изкривени черти на лицето, което е доста вероятно в този случай (Всемирният потоп е бил призван да унищожи грешното човечество).
Възможно е Микеланджело така да е изобразил наказанието за греха на похотта; на фреската може да се разпознаят алегорични изображения и на други смъртни грехове: чревоугодничество и леност – мъж с буре, гняв – бой в лодка, и алчност – жена с домакински съдове.
Ракът често се смята за болест на съвременността, подхранвана от избора на хранене и начина на живот. Но други изследвания също показват, той е бич за хората от много дълго време. Микеланджело не е първият автор, който изобразява рак на гърдата върху своите шедьоври. Признаци на заболяването са откривани и в творби на други художници от XVI век.
Например екип онколози от Университета на Уоруик са изследвали иконографията на гърдата в цялата история на изкуството, за да търсят доказателства за заболяването. Тяхната работа, публикувана през 2018 г. в списанието The Lancet Oncology, е идентифицирала едни от най-ранните известни изображения на рак на гърдата.
Детайл от „Нощта“ на Ридолфо Гирландайо. Bianucci et al. / The Lancet Oncology, 2018
Признаци на болестта били открити в картината „Нощта“ от XVI век на Ридолфо Гирландайо (известен също като Микеле Тозини), представител на флорентинската живописна школа. Лявата гърда на жената изглежда по-малка от дясната и показва признаци на прибиране на зърното. Според авторите това предполага, че тя е страдала от заболяването.
Екипът открил допълнителни знаци в друга ренесансова картина – „Алегория на силата на духа“ от Мазо да Сан Фриано (1531 – 1571). В този случай женската фигура, изглежда, има тумор, за който свидетелства подуването около зърното. „Тези характеристики са в съответствие с тези на язвен, некротизиращ рак на гърдата и свързания лимфедем“, пишат изследователите.
„Алегория на силата на духа“ на Мазо да Сан Фриано. Bianucci et al. / The Lancet Oncology, 2018
Фактът, че и двете картини са от XVI век, също както и фреските на Микеланджело в Сикстинската капела, може да не е случаен. Както отбелязват учените, Ренесансът е белязан от важни иновации в медицинската практика – включително операция на тумор на гърдата. Френският хирург Бартелеми Каброл (1529 – 1603), който е служил в двора на крал Хенри IV и е преподавал в университета в Монпелие, е един от първите практикуващи мастектомия – хирургично отстраняване на гърдите.
Открита е неизвестна скица на Микеланджело за сикстинската капела
Въпреки това радикалната мастектомия или пълното отстраняване на гърдата е рядкост поради различни причини, включително липсата на обща анестезия и асептични техники – и факта, че гърдите се смятат за символ на женствеността и много мъже хирурзи намират практиката за нечовешка.
Авторите твърдят, че изобразяването на рак на гърдата в тези ранни и късни ренесансови картини е умишлено, което може да докаже, че болестта е била относително често срещана по онова време.
