Днес е Международният ден на пчелите и след положителната новина тази седмица, че предполагаемо изчезнал вид е преоткрит, се оказва, че има различни проблеми, с които насекомите трябва да се справят.
Ново проучване установи, че пчелите се затрудняват да се размножават в жегата. За него разказва Евронюз.
Смята се, че повишаващите се температури частично стерилизират насекомите. Този неочакван страничен ефект от глобалното затопляне е лоша новина и за нас хората, тъй като пчелите опрашват една трета от храната, която ядем.
Влиянието на климатичните промени върху възпроизводството на пчелите е изследвано от екипи от университета на Британска Колумбия и Държавния университет в Северна Каролина, които искали да проследят как високите температури влияят на нашите бръмчащи приятели.
„Смятаме, че медоносните пчели могат да ни помогнат да проследим как изменението на климата затруднява размножаването на насекомите“, обяснява биохимикът и водещ автор на студията Алисън Макафи. „Популациите от наземни насекоми намаляват по целия свят. Топлинният стрес, като това, което може да се случи по време на топлинни вълни, частично стерилизира насекомите, като уврежда спермата им. Накратко, на тях съвсем не им е до секс“, предаде БГНЕС.
Първият екип на Макафи е изложил пчелни царици на симулирани топлинни вълни, забелязвайки нарушение в специфичните протеини в телата им. Тогава изследователите използвали това като еталон за създаване на диагностичен лабораторен тест.
Установено било, че топлинният стрес влияе и върху репродуктивните способности на други видове. Учени от Западния университет в Сидни открили, че мериносовите овце и коалите „изпитват хроничен стрес в резултат на силната жега и изследванията показват, че това може да се отрази и върху способността им да се размножават“, казва водещият изследовател д-р Едуард Нараян.
Тъй като пчелите са ключови опрашители, те са съществена част от нашата екосистема. Това означава, че защитата на тяхната плодовитост е жизненоважна за хранителните доставки, на които разчитаме.
„Търсим признаци на топлинен стрес при цариците като индикатор за случващото се в околната среда“, казва Макафи. „Ако започнем да виждаме признаци на топлинен стрес при медоносните пчели, тогава наистина трябва да се притесняваме за дивите насекоми, които нямат грижещи се за тях пчелари и често са уединени, което ги прави по-уязвими при екстремни температури.“
Всъщност Макафи се надява да успее да си сътрудничи повече с пчеларите по целия свят, тъй като пчелните царици обикновено се заменят на всеки няколко години от стопаните. Макафи иска да използва тези царици в лабораторни тестове, за да следи дали изпитват топлинен стрес в различни среди с промяната на климата.
Как можем да помогнем?
Въпреки мащаба на тази ситуация, има практични неща, с които можем да помогнем. В по-общ план можем да работим за гарантиране на устойчива екологична среда през целия си живот, за да помогнем да се сведат до минимум нашите въглеродни следи.
Но ако искате да помогнете конкретно на пчелите, има лесни начини за това.
„Пчелите, които наистина се нуждаят от нашата помощ, са дивите пчели“, обяснява Макафи. "Те нямат пчелари, които да се грижат за тях и често страдат от загуба на местообитания, което им оставя твърде малко места за хранене или изграждане на гнезда."
Макафи казва, че предоставянето на места за живот на дивите пчели е от решаващо значение.
„На пчелите всъщност ще им хареса, ако оставите в двора си бъркотия“, казва тя. „Много от тях гнездят в стари пръчици, цепнатини или малки дупки в мръсотията, а цъфтящите плевели са чудесна храна. Ако не можете да направите това, опитайте да засадите цветя, подходящи за опрашване, като използвате микс от растителни видове, които са местни за вашия район. Най-добри са сортове, които цъфтят по различно време, така че те осигуряват храна през целия сезон."
Интересното е, че както и при другите животни, приближили се по-близо до нашите местообитания по време на блокирането заради коронавируса, пчелите също не се различават. Макафи обяснява: „Те действително са се възползвали от пандемията, защото много зелена площ остава без контрол, позволявайки на плевели да избуяват като тяхна храна“.
