Математик и астроном, алхимик и детектив - през 84-годишния си живот Нютон успява да се докаже в различни области, дотолкова, че за него започват да се разказват легенди. Да видим кои от тях отговарят на истината и кои – не.
Ученият формулирал закона за всемирното притегляне, когато ябълка паднала на главата му
- Не.
Може да е имало наблюдение на падащия плод, но главата на мислителя не е пострадала. Възрастният Нютон казал на своя приятел и биограф Уилям Стъкли, че веднъж стигнал до идеята за гравитационната сила, която се разпространява в цялата Вселена, докато бил седнал в градината и гледал падаща от клон ябълка.
Много учени се интересували от природата на гравитацията през 60-те години на XVII век. Теорията не се формирала за един миг - около две десетилетия били необходими на Нютон. „Историята с ябълката е прекалено проста“, казва немският математик Карл Фридрих Гаус, според когото Нютон е измислил тази история, искайки да се отърве от любопитните лаици.
Нютон е роден толкова малък, че можел да бъде изкъпан в еднолитрова халба бира (халба от една кварта).
- Възможно е.
Поне така разказвала майка му Хана Ейскоф. Момчето се родило преждевременно (Нютон е роден на 25 декември 1642 по стар стил), било много слабо и близките му се страхували, че няма да изкара дълго. Въпреки това Нютон е живял 84 години.
Нютон е бил алхимик.
- Да.
За дълго време той изоставя обучението си по математика и физика в името на експерименти в алхимичната лаборатория, събира около сто книги по тази тема, изписва хиляди страници с бележки по време на експериментите.
Исак Нютон. Sir Godfrey Kneller, 1702 / Public Domain
В ерата на неуредени граници между науката и суеверието Нютон, подобно на много свои съвременници, търсел философския камък и тайната за получаването на злато от други метали.
Ученият е получил поста Магистър на Кралския монетен двор благодарение на красотата на племенницата си.
- Не.
Тази клюка е останала в продължение на векове благодарение на усилията на един от най-влиятелните мислители на XVIII век - Волтер, който във „Философски писма“ се изразил така: „Исак Нютон имаше хубава племенница на име Мадам Кондююит. Тя беше много харесвана от великия ковчежник Халифакс. Безкрайното смятане и гравитацията не биха дали нищо на Нютон, ако нямаше красива племенница." Всъщност Нютон поканил Кетрин Бартън, бъдещата Кондюит, в Лондон през 1696 г., точно след като получил поста и се преместил в столицата. Момичето се запознало с лорд Халифакс през 1703 г. По това време Нютон вече бил повишен до Магистър на Монетния двор.
Нютон е бил член на парламента, но се е изказал само веднъж - с молба да се затвори прозорецът.
- Не.
Общоприето е, че това е легенда. В протоколите от заседанията на Камарата на общините, където Нютон е избран за депутат от Кеймбридж през 1689 и 1701 г., не се споменава нито една негова реч. Ученият обаче активно участва в гласуването и говори подробно за всичко, което се случва на срещите, в писма до заместник-декана на университета в Кеймбридж.
Нютон е рицар заради заслугите си в науката.
- Не.
Като гениален физик и математик, Нютон става известен още приживе, но кралица Анна му връчва рицарско звание не по тази причина. И дори не за ефективното управление на Монетния двор, благодарение на което кризата, свързана с липсата на нови пари в страната, била преодоляна за кратко време.
Исак Нютон през 1712 г. James Thornhill / Public Domain
Кралицата посвещава своя поданик в рицар преди парламентарните избори през 1705 г., за да покаже подкрепата си за партията на вигите, от която се кандидатира Нютон. Кралската двойка се нуждае от одобрението на вигите, за да продължи Войната за испанското наследство. Нютон обаче губи изборите.
Ученият се опитал да разшифрова Библията.
- Да.
Например Нютон тълкува виденията на пророк Даниил като алегорично представяне на политическата и църковната история. Въз основа на своите изчисления на библейската хронология ученият, наред с други неща, в края на живота си предполага, че второто пришествие на Христос и Страшният съд ще се случи не по-рано от 2060 г.
Нютон изобретил котешката врата във входната врата.
- Не.
През XIX век имало един анекдот: уж Нютон взел котка и изрязал дупка във вратата, за да може да излиза на улицата и да се връща, без да разсейва учения. В действителност няма доказателства, че Нютон някога е имал домашни любимци, а дупките за котки във вратите са издълбани векове преди него. Например такъв лаз се споменава в поемата "Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър (XIV век).
Великият физик разкрил и изпратил на екзекуция най-големия фалшификатор във Великобритания.
- Да.
Когато ученият тъкмо бил получил поста Магистър на Монетния двор, известният Уилям Чалонър в писма до Министерството на финансите и парламента безмилостно критикувал институцията, поверена на Нютон. Чалонър твърдял, че може да подобри метода на сечене на монети много по-добре от местните служители и да предпази парите от фалшифициране, ако му бъде позволено да управлява Монетния двор.
Нютон провел задълбочено разследване и установил, че "рационализаторът" всъщност бил мошеник и умел фалшификатор, който многократно фалшифицирал британски и чуждестранни пари. Ученият убедително доказал това в съда и Чалонър бил екзекутиран. По-късно Нютон помогнал за идентифицирането и преследването на около сто фалшификатори.
Зъбът на Нютон е смятан за най-скъпия в историята на човечеството.
- Да.
За зъба, за който се твърди, че е принадлежал на Нютон, аристократ платил 730 британски лири през 1816 г. - равностойността на 35 700 долара в началото на XXI век. Този рекорд е вписан в Книгата на Гинес от 2002 г., но е счупен през 2011 г. на търг, на който е продаден зъб, вероятно принадлежал на Джон Ленън.
