Само преди няколко дни изследователи се спуснаха в най-дълбока пещера в Австралия. Географски тази пещера се намира на остров Тасмания и е част от пещерната система Niggly-Growling Swallet. Дълбочината на новата пещера, наречена Delta Variant, е 401 метра, което е само с 4 метра повече от предишния рекордьор – пещерата Niggly, съобщава ScienceAlert.
Екипът изследователи се подготвял за това спускане шест месеца, а самото спускане отнело 14 часа. Според учените новото откритие дава възможност за по-добро разбиране на естествените процеси, протичащи в толкова дълбоки пещери. Освен това подобни проучвания дават възможност за по-добро разбиране на това как климатът на Земята се е променял в продължение на милиони години.
Въпреки че наскоро откритата пещера е най-дълбоката в Австралия, рекордът от 2212 м дълбочина принадлежи на пещерата Верьовкина в Абхазия, Грузия.
Според учените такива пещери се появяват в карстови геоложки образувания. Тук скалите са съставени предимно от варовик, мрамор и доломит. Течащата вода за много дълъг период от време издълбава скалата и се появяват такива пещери.
Карстът се състои от малки вкаменени микроорганизми, фрагменти от черупки и други отломки, натрупани в продължение на милиони години. Дълго след като загинат, малките морски създания оставят след себе си своите „варовикови“ черупки, направени от калциев карбонат. Коралите също са направени от този материал.
Тази варовикова утайка се натрупва в геоложки структури, които са относително меки. Докато водата се стича надолу през пукнатини в скалата, тя непрекъснато разтваря скалата, за да образува бавно пещерна система. За разлика от много по-твърдите магмени скали (като гранит), варовитите скали се разтварят при контакт с вода, която е естествено кисела.
Също така скоростта на ерозия на карстовите скали се влияе от дъждовната вода, която има висока киселинност. Колкото по-голяма е киселинността, толкова по-бърз е процесът на измиване на скалата.
"От научна гледна точка пещерите са много ценни обекти, тъй като в тях могат да се открият пещерни образувания, известни като сталагмити и сталактити. Тези понякога заострени структури стърчат от дъното на пещерата и висят от тавана ѝ", казва Габриел Роу от Университета в Нюкасъл.
Тези пещерни образувания се образуват, когато водата тече през пещерата. Подобно на дърветата, те съдържат пръстени (или слоеве), които могат да бъдат анализирани. Те могат също така да включват други химически сигнатури, съдържащи се във водата, които могат да разкрият процеси, настъпили по време на образуването.
„Като изследваме тези дълбоки пещери, можем да отключим много от тайните на изменението на климата на Земята в далечното минало“, казва Роу.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Коя е най-дълбоката пещера в България?
