Учени са открили керамичен съд при последните си изследвания в Йерусалим. Той датира от XII век и съдържа химически остатъци, свидетелстващи, че някога в съда са били съхранявани взривни вещества, пише IFLS.
Съдът представлява средновековна ръчна граната, хвърлена от войските на Саладин по време на обсадата на Йерусалим през 1187 г. Находката потвърждава мнението на експерти, че ръчни взривни устройства са били използвани по време на кръстоносните походи, но рецептата никога не е излязла извън пределите на Близкия изток и Северна Африка.
Сферичните и конусовидни керамични съдове, датирани от IX-XV век, са широко разпространени в Близкия изток, но причината за тяхното използване все още се обсъжда. Смята се, че са съхранявали живак, че са използвани за полезни изкопаеми, за медицински цели, бира или ароматни масла.
Д-р Карни Матисън от университета Грифит е анализирал останките в четири такива съда, открити в арменската градина на Йерусалим в слой, датиращ от XI-XII век. Всеки от тях имал различен химичен състав, което подкрепя идеята, че тези съдове са имали различно приложение.
Един от четирите съда, наречен "отломка 737", несъмнено е най-значимият: той съдържа смес, която е била използвана като експлозив. Забележително е, че това взривно вещество не е било внесено от Китай, където барутът е бил използван поне от IX век, а е бил местно производство.
"Отломка 737". Robert Mason, Royal Ontario Museum
„Отломка 737“ съдържала следи от сяра, живак, магнезий и нитрати, което предполага сложно взривно устройство, много различно от димния барут. Магнезият например може да е получен от Мъртво море, където е бил добиван по това време.
По време на кръстоносните походи тези съдове са били използвани под формата на гранати, хвърляни в крепостите на кръстоносците. Те издавали силни звуци и ярки изблици светлина.
Някои изследователи предполагат, че съдовете са били използвани като гранати, съдържащи димен барут – взривно вещество, изобретено в Древен Китай и, както известно, въведено в Близкия изток и Европа през XIII век. Както предполагат учените, той може да е пренесен в Близкия изток по-рано, още с тези съдове през IX-XI век.
В арабски текстове от онова време се споменават рецепти за експлозиви, но те се оказали трудни за възпроизвеждане. Това е било тайно оръжие и те не са искали да казват на всички как точно да го правят. Съвременните преводи може да не са напълно надеждни и всяка рецепта е различна.
Изследването на учените е публикувано в изданието PLOS ONE.
