Легендата разказва, че Градът на цезарите, известен още като Странстващия град, някога е съществувал в Патагония, сгушен между съвременните Чили и Аржентина.
Въпреки слуховете и разказите, разпространявани от около 200 години, и експедициите, изпратени да се опитат да го открият, никога не са попаднали на конкретни доказателства за съществуването му.
Историите около митичния Град на цезарите повтарят истории за други легендарни изгубени градове, които са пленявали и омагьосвали поколения мечтатели и изследователи, особено през ерата на европейската колонизация, пише Ancient Origins.
Подобно на легендарната Атлантида на Платон, примамливите истории за отдавна забравени градове, пълни със съкровища, пленили въображението на търсещите богатство авантюристи, вдъхновявайки мнозина да се впуснат в опасни пътешествия из необятната шир на Южна Америка.
Legend of the lost city of Caesars, the invisible land of Patagonia.
— Ancient Origins (@ancientorigins) March 25, 2022
Read more: https://t.co/yAHWCkbADr pic.twitter.com/kggoQzko2q
Дори и днес легендите за Ел Дорадо, изгубения златен град в Колумбия, продължават да вдъхновяват търсачите на съкровища, които търсят златото на митичния крал на народа Муиска (или Чибча).
В Чили Изгубеният град Z според слуховете е център на богатство, скрит дълбоко в чилийската джунгла, докато в перуанските Анди мнозина смятат Паитити за легендарния последен (и изгубен) град на инките.
Градът на цезарите в Патагония
Градът на цезарите от Патагония е останал в историята като митичен изгубен град, разположен някъде в южния конус на Южна Америка. С такова престижно име е важно да не се бърка с италианския Бая, някога модерен курорт, посещаван от хора като Юлий Цезар, Нерон и Адриан и станал известен като потъналия град на цезарите, след като части от него били изгубени под водата поради вулканична дейност.
Запомнен като невероятно богат град, патагонският Град на цезарите е описван като пълен със злато и скъпоценни камъни.
Отдавна изчезнали подводни цивилизации може да бъдат открити с магнитни полета
„На този въображаем град били приписвани сгради от сребро, църкви и кули от яспис и камбани от злато, а неговите жители, откъснати от всякакви външни връзки, притежавали всичко, което се смятало за възхитително“, пише Франсиско Астабуруага Сиенфуегос в своя Географски речник на Република Чили от 1899 г.
В някои разкази Градът на цезарите дори се описва като дом на легендарна раса, понякога описвана като европеидни бели гиганти. Във „Фантомният атлас: Най-големите митове, лъжи и грешки на картите“ Едуард Брук-Хитчинг описва книга, публикувана анонимно през 1764 г. Тя включвала девет писма, за които се твърдяло, че са написани в началото на 1600 г. и описвали хора, известни като „the Cessares“ съществуващи на 43 или 44 градуса южна ширина.
Докато цитираните писма са „напълно измислени“ от шотландец на име Джеймс Бърг, книгата е вдъхновена от оригиналната легенда за Града на цезарите. Но откъде всъщност идва историята за този митичен изгубен град?
Корените на легендата
Изглежда, че тези истории за града на цезарите са смесица от няколко легендарни разказа, разказани от колониални изследователи.
През 1515 г. испанският изследовател Хуан де Солис и хората му са били нападнати от местни жители, докато предприемат експедиция близо до днешен Буенос Айрес. Вдъхновени от историите на местните жители за сребърна планина във вътрешността на страната, която стана известна като Сиера де ла Плата, се разпространи слух, че оцелелите от групата на де Солис са тръгнали навътре към Патагония, където се натъкнали на фантастичен град, обитаван от раса от бели мъже.
Кой се нуждае от Атлантида, когато съществува Атлит Ям?
Първото споменаване на самия Град на цезарите идва от Франсиско Сезар, капитан, който ръководи експедиция за изследване на Аржентина през 1528 г. Сезар е изпратен на тази одисея от венецианския изследовател Себастиан Кабот, който на път за Молукските острови през Магелановия проток решава да проучи района около Рио де ла Плата в Северна Аржентина. Мисията на Кабот завършва с основаването на първите испански крепости както в съвременен Уругвай, така и в Аржентина.
Историите за мисията на Сезар са разпространени благодарение на Руи Диас де Гусман, който пише разказ от трета ръка за техните приключения, по време на които според сведенията се натъкнали на богат град от благородни метали дълбоко в Андите. Той го нарича Ciudad de los Césares, което означава Градът на цезарите. По всичко личи, че този Град на цезарите е измислица на въображението на Гусман.
Подхранвани от изчезването на хора по време на различни изследователски експедиции в Южна Америка, както и от легенди, разказвани от местните жители, историите за изгубения град и неговите съкровища продължават да се появяват отново и отново. През 1540 г. корабокрушение в Магелановия проток води до загубата на около 200 живота.
"Атлантида" от легендите на маите е открита в кратера на вулкан
Обратът в историята настъпва през 1563 г. – 23 години по-късно – когато двама от изгубения екипаж най-накрая се завръщат в Чили и разказват своите приключения. Тяхната завладяваща история твърди, че са открили град, пълен със съкровища, приписвани на инките.
Друга версия се появява през 17. век, когато испански колонисти твърдят, че са открили град, за който се смята, че е изгубеният Град на цезарите. Въпреки че това вдъхновява няколко експедиции през следващите векове, нито една от тях не успява да открие изгубения град.
Въпреки неуспеха да се намери изгубеният Град на цезарите, споменът за града и многото му различни форми продължава да съществува във времето.
