Историята е пълна с тайни и за съжаление много от тях ще останат погребани под пясъка на времето. В някои случаи - поради загуба на археологически обекти и документи, които биха помогнали да се хвърли светлина върху конкретно събитие. В други – заради малкото количество доказателства, което не позволява на учените да направят необходимите изводи и най-накрая да стигнат до истината.
Тук ще споменем само някои от безкрайното количество исторически тайни, които може би никога няма да успеем да разберем.
Какво пише в ръкописа на Войнич
През 1912 г. антикварът Уилфрид Войнич купува средновековен ръкопис от йезуитските монаси в италианския град Фраскати. Типичен ръкопис, очевидно, алхимичен или астрономически трактат, или за билки, или нещо подобно. Пълен с изображения на различни растения, съзвездия, неразбираеми диаграми и голи жени във водата. Но има един малък проблем.
Книгата е написана на абсолютно неразбираем език – той не е бил използван в Европа по това време, а и изобщо в света.
Растенията, нарисувани в ботаническия раздел, не се срещат никъде в природата. Звездите, изброени в астрономическите глави, са невъзможни за разпознаване. Рецепти, алхимични съставки, схеми - всичко е мистерия.
Азбуката на книгата се среща само в нея и не е ясно как тя корелира със съществуващите езици и има ли въобще отношение към тях. Въпреки че всичко е било написано явно от професионален писар, който е знаел езика.
Снимка: Yale University, New Haven, Connecticut
Изказвани са предположения, че ръкописът на Войнич е фалшификат, но радиовъглеродният анализ показал, че всъщност е ръкопис от XV век. Бои, мастило, пергамент - всичко е истинско, съвсем автентично. Тоест определено не е псевдоартефакт, измислен на коляно.
Като цяло ръкописът на Войнич вълнува умовете на историците повече от сто години, но никой не може да разбере откъде идва, от кого е написан и какво изобщо означава. Впрочем можете да прелистите страниците му тук, в Йейлската библиотека.
Не се знае дали ще разберем какво е това: артефакт на цивилизация, която е изчезнала безследно, шифрована книга на тайно магьосническо общество или книга от друго измерение, където съзвездията, растенията и архитектурата са напълно различни.
Или е просто шега на средновековен криптограф, създал безсмислен ръкопис (въпреки че текстът в него изглежда съвсем смислен), за да го продаде на богат ценител на магически трактати. Или по такъв начин се е надсмял над бъдещите поколения.
Какво всъщност е бил "Зовът на Ктулху"?
През лятото на 1997 г. Националната администрация за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) няколко пъти записва необясним феномен – нискочестотен звук с неизвестен произход. Феноменът получава неофициалното име Bloop.
Първоначално се смятало, че той е бил издаван от живо същество, но такива същества все още са известни на науката. Това ставало ясно от някои акустични особености на звука. Неговата мощност и сила обаче значително надвишават възможностите на някои сини китове.
Възможно е също така да е бил пасаж гигантски калмари. NOAA също така представила версиите, че това е шум от напукване на подводни айсберги, вулкан, земетресение или подводен гейзер.
Интересно съвпадение: „Зовът на Ктулху“ от американския писател Хауърд Лъвкрафт разказва историята на мъртъв бог с глава на октопод, който спи в подводния град Р'лиех в Тихия океан. Хората, които се покланят на Ктулху в романа, правят човешки жертви и повтарят, че Ктулху спи, чакайки своя час. С правилната позиция на звездите той ще се събуди, ще излезе от океана и... не се знае какво ще се случи с човечеството, но явно нищо приятно.
Лъвкрафт е посочил в романа координатите на мястото му за почивка - 47°09′ южна ширина, 126°43′ западна дължина. По странно съвпадение източникът на Bloop се намира в същата част на Тихия океан като Р'лиех на Ктулху.
Е, Лъвкрафт е сбъркал с няколко хиляди километра, но той е писател, а не географ. Но сега криптозоолозите имат основание да вярват, че това не са калмари или айсберги, а хъркането на могъщия Древен. Шегите настрана, но източникът на явлението все още остава мистерия и звукът повече не се е повтарял, или поне на нас не ни е известно.
Кой е Джак Изкормвача
През втората половина на 1888 г. в Лондон мистериозен престъпник убил една след друга пет жени, занимаващи се с проституция в размирния Ийст Енд. Вестниците му лепнали прякора Джак Изкормвача.
Маниакът се справял с жертвите си толкова бързо и незабелязано, че няколко пъти телата били откривани буквално няколко минути след като си бил тръгнал. И до днес Джак Изкормвача остава един от най-мистериозните убийци в историята.
Скотланд ярд е имал много заподозрени, но убийствата така и не са били разкрити. Полицията получила няколко писма, уж написани от маниака, в които той се присмива на полицията. Но не е ясно дали са принадлежали на Изкормвача, или са измама.
Издание на Penny Illustrated Paper от 8 септември 1888 г., изобразяващо откриването на тялото на Мери Ан Никълс - първата жертва на Изкормвача. Снимка: Public Domain
Изказвани са много предположения кой е убиецът - имало общо над 100 заподозрени. Може би той е бил луд хирург, ненавиждащ проститутките, или обсебена акушерка, вярваща, че с убийствата си е „изчистила света от мръсотия“.
А има и една налудничава теория, че това е бил самият принц Алберт Виктор, херцог на Кларънс, внук на кралица Виктория, който просто решил да се забавлява – на аристократите често им било скучно. Но поради давността е малко вероятно някога да разберем истината.
Къде е изчезнал екипажът на "Мери Селест"?
През 1872 г. бригантина на търговец, наречена "Мери Селест", отплавала от Ню Йорк за Италия. На борда били капитан Бенджамин Бригс, съпругата му и двегодишната им дъщеря, както и седемчленен екипаж. Те превозвали 1700 бъчви денатуриран спирт (направен негоден за консумация чрез добавяне на един или повече химикали - денатуранти) за продажба.
Четири седмици по-късно безцелно плаващият кораб бил открит от брига „Дей Грация“ в Атлантическия океан. На него нямало никого – нито жив, нито мъртъв. Нещата в каютите били подредени, сякаш хората току-що са излезли. Нямало следи от насилие, нито от пожар. Всички документи обаче били изчезнали, с изключение на корабния дневник. Лулите с тютюн и хранителните запаси също били на място.
Гравюра на "Мери Селест", както е открита изоставена. Public Domain
Всичко показвало, че пътниците и моряците съзнателно са напуснали кораба, липсвала и спасителната лодка. Но какво ги е накарало да постъпят така, защо не са взели нищо със себе си, защо не са оставили бележка и не са хвърлили дневника, остава загадка.
Изказвани са много хипотези. Смятало се, че екипажът е трябвало да напусне кораба поради подводно земетресение, или се е уплашил от някакъв вид водно торнадо, или е бил нападнат, или нещо подобно.
Някои дори обяснявали всичко с това, че моряците се напили с денатуриран алкохол и вдигнали бунт, но ако се съди по състоянието на кораба, те са се карали някак твърде интелигентно. Въпреки че масова лудост също не била изключена.
Така или иначе, екипажът на "Мери Селест" е изчезнал безследно и никой повече не го е виждал. И все още не се знае какво се е случило там.
Какво се е случило с колонията Роаноук
Съществува остров край бреговете на Северна Каролина, наречен Роаноук. През 1585 г. група английски заселници основали там колония. И се започнало.
В околностите на селището в село Аквакогок живеело племе индианци. Първоначално с тях се поддържал неутралитет, но след това изчезнала сребърна чаша на колонистите и индианците били обвинени в това. Англичаните били толкова разстроени, че изгорили цялото село. И това, естествено, не допринесло за приятелството на народите.
След това нещастия започнали да преследват колонията. Липсата на храна и постоянните нападения на индианците в крайна сметка принудили част от хората да се върнат в Англия. Ръководителят на селището Джон Уайт се отправил през Атлантика да докара нова партида колонисти и провизии.
Кръщението на Вирджиния Деър. Public Domain
Той оставил 90 мъже, 17 жени и 11 деца на остров Роаноук, включително и внучката си Вирджиния Деър, първото английско дете, родено в Америка. Когато Уайт и новите колонисти се завърнали в Роаноук три години по-късно след много трудности, цялото население било изчезнало безследно.
Върху палисадата около селото била издълбана думата CROATOAN - названието на съседно индианско племе. И това е всичко, което било останало от колонистите.
Къде са изчезнали, все още не е ясно. Селото може да е било нападнато от индианците, но не са открити следи от бой, пожар или разрушение. Друга версия: индианците, виждайки тежкото положение на колонистите, са им предложили да напуснат доброволно с тях, британците са изчезнали в дълбините на континента и в крайна сметка са били асимилирани.
Има и по-екстравагантни версии - масова лудост, жертвоприношение на жителите на колонията от индианците, нападение от неприятелски настроени испанци, епидемия от неизвестна болест, преселване на съседния остров Хатерас, отвличане от извънземни от Тау Кит и други хипотези.
Как е загинала групата на Дятлов
През януари 1959 г. 10 туристи от Уралския политехнически институт тръгват на ски поход в Северен Урал. По-късно един от скиорите напуснал маршрута и се върнал у дома, а останалите девет, включително водачът на групата Игор Дятлов, продължили пътуването си и спрели да пренощуват на склона на хребета Холатчахъл.
Там те замръзнали до смърт. И до днес не е ясно какво се е случило. Явно нещо е накарало туристите да изскочат посред нощ от палатките и да напуснат лагера – без дрехи и консумативи. По-надолу по склона те се опитали да запалят огън, за да се стоплят, но загинали от хипотермия. Телата на петима били открити от спасителния екип месец по-късно, а другите четири тела били намерени едва през май.
Изказвани са безкрайно много версии за смъртта на групата Дятлов. Най-вероятно туристите е трябвало да напуснат лагера, бягайки от лавина или буря, но не били открити следи от подобни природни явления.
Намерената от спасителите палатка на 26 февруари 1959 г.
Public Domain
Предполага се също, че групата на Дятлов е била нападната от диво животно, например мечка или лос. Или са станали жертви на избягали затворници, сблъскали са се с кълбовидна мълния, попаднали са под влиянието на инфразвук с неясна природа...
Да не говорим за традиционно споменаваните в подобни случаи извънземни, йети и агенти на зловещото КГБ, които елиминирали случайни наблюдатели на техните тайни операции.
Истинската картина на случилото се обаче остава загадка.
