В еуфоричната мъгла на новата романтика може лесно да се повярва, че двама непознати могат да се влюбят при първата си среща. Но истинска ли е любовта от пръв поглед?
Има много физиологически усещания, които са в състояние да накарат хората в ранните етапи на романтичната връзка да си мислят, че изпитват любов – от прилив на хормони до активиране на области на мозъка, които съответстват на пристрастяващото поведение. Някои изследователи обаче твърдят, че любовта от пръв поглед е просто похот и че истинската любов идва по-късно, след като партньорската връзка е установена.
Любов или страст?
И така, какво е любовта? Освен песента на Haddaway може да има няколко различни определения за любов. Според Български тълковен речник на „Наука и изкуство“ от 2007 г. любовта е: „1. чувство на привързаност към някого или нещо, обич. 2. Чувство на привързаност, симпатия, основана на полово влечение. 3. Човек, който е обект на такава привързаност. 4. Склонност, влечение към нещо“. И тъй като в речника като синоним на думата любов е посочена думата обич, ето и нейното значение: „Приятно чувство на нежност и привързаност към някого или нещо“.
Екип учени от университета Рутгърс, Ню Джърси, смята, че любовта може да бъде разделена на три категории: страст, привличане и привързаност. Те са свързани и се подсилват взаимно според преглед от 2016 г. в Indian Journal of Endocrinology and Metabolism. Това обаче са различни процеси в мозъка, „всеки медииран от свои собствени невротрансмитери и вериги“, пишат изследователите. Докато хормоните тестостерон и естроген, управлявани от амигдалата – областта на мозъка, която регулира емоциите – са отговорни за страстта, привличането се определя от центровете за стрес и възнаграждение. Когато човек се чувства привлечен от някого, се задействат невротрансмитерите допамин, норадреналин и кортизол. Когато става въпрос за привързаност, диминират окситоцин и вазопресин.
Така че първоначалното привличане към някого вероятно не е любов според д-р Дебора Лий, специалист по репродуктивно здраве. „Психолозите оспорват, че е възможно да изпитате истинска любов, когато за първи път видите друг човек“, казва тя пред Live Science. „Това е така, защото любовта се развива с течение на времето, когато започнете да обичате ума, ценностите и уменията на другия човек. Истинската любов не е само сексуално привличане и страст.“
Когато става дума за любов от пръв поглед, по-вероятно е чувството да е страст, казва Ерик Райдън, доктор по клинична психология в клиниката за терапия на двойки в Англия. „[И] тези прекрасни опияняващи чувства не траят дълго – допълва той. – Също така, ако някой търси дългосрочен партньор, любовта от пръв поглед не е знак, че сте намерили правилния. [Това] е по-свързано с физическото привличане и страстта, отколкото с дълготрайната романтична любов.“
Химическата любов
Голяма част от това, което хората възприемат като любов, е коктейл от хормони, които дават на нервната им система чувство на удоволствие и сигурност.
„Любовта засяга както ума, така и тялото по драматичен начин – обяснява Райдън. – В тандем с еуфорията и натрапчивите мисли има повишена секреция на хормони на щастието, главно допамин – свързан с наградата и удоволствието, и окситоцин – понякога наричан хормон на любовта поради връзката му с чувството за топлина, любов и доверие.“ Както видяхме по-рано, тези хормони са склонни да бъдат по-високи по време на фазата на привързване, а не по време на първоначалната страст или привличане.
Любов или пристрастяване?
Ранните етапи на любовта може да изглеждат като пристрастяване, казва Лий: същите области на мозъка се активират както по време на ранната любов, така и при пристрастяването към кокаин.
„Когато човек е съсредоточен върху партньора си, той се чувства луд, изпитва промени в настроението заедно с пристъпи на еуфория, действа обсесивно и/или натрапчиво, живее в изкривена реалност и често става зависим от другия човек – точно по същия начин както се държи човек, когато е пристрастен към кокаин", обяснява Лий.
Тези чувства обаче се смекчават с напредването на връзката и по-късните етапи на романтичната любов вече не приличат на пристрастяването към наркотици според изследване от 2016 г. в списание Frontiers in Psychology.
Изкривени спомени
Според статия от 2012 г. в Journal of Neuroscience спомените могат да се променят, когато хората ги извикват от паметта си, и често са повлияни от емоционалното състояние, в което някой се намира, когато си спомня. Следващият път, когато някой извика същия спомен, той допълнително ще бъде изкривен от предишния път. Следователно възприятията за партньора и как човек може да се е чувствал първоначално към него може да бъдат изкривени от настоящите чувства. Затова, макар хората да си мислят, че е било любов от пръв поглед, това може да не е било така.
В допълнение към изкривените спомени възприятието на човек за неговия партньор обикновено е в положителна светлина или пристрастие поради феномен, известен като „позитивна илюзия“. Според изследване от 2018 г. в списанието Frontiers in Human Neuroscience най-щастливите двойки са тези, които се гледат един друг през „розови очила“ – те изпитват по-малко конфликти и съмнения и по-голямо удовлетворение от връзката. Позитивната илюзия може също така да накара хората да си мислят, че са влюбени от първия ден, когато всъщност им е било необходимо малко повече време, за да стигнат дотам.
