Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица.
Паметникът е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски през 1873 г. Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 г., но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 г.
Паметникът представлява колона с височина 13 метра, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр), пише БГНЕС.
Ето един интерес текст за паметника, публикуван през 1939 г. в книгата "Паметниците на София" с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел "Краезнание" на Столичната библиотека на Блог "Стара София". В текста са запазени стилът и правописът от онова време:
"Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело.
През това време е бил приготвен и проектът на паметника от общинския архитект А. В. Колар. Според този проект паметникът завършвал на върха с голям кръст върху полумесец. Впоследствие, обаче, както ще видим по-после, Колар, вероятно поради причини от външнополитически характер, изменил проекта си в горната част и паметникът добил настоящия си вид. Със събраните набързо средства, на които размерът днес не се знае, паметникът бил започнат през есента, обаче, поради привършването им, работата по строежа била временно преустановена".
И по-нататък: "Доизграждането, обаче, на паметника, неизвестно защо, не било наново започнато, и той е бил изоставен дълго време след това да се руши от времето и природните стихии, докато изградената му част добила жалък вид и започнало да се поражда възмущение в душите на по-интелигентните и родолюбиви българи и чужденци. Израз на това възмущение намираме в едно стихотворение на Константин Величков, публикувано в сп. Наука и поставената след него обяснителна бележка. Понеже стихотворението е много дълго — състои се от 22 строфи — ще предадем най-характерното от него, а бележката — изцяло.
ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ
Коя ръка е там хвърлила
Тез камъни? Кой тъй без жал
С тази памет света, мила
Безсрамно се е подиграл?
Коя безбожна, глупава злоба
Играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
Не разбунтува ли тоя срам?
Духът ти няма ли да стане
Името ти да защити?
Не ще ли сърцето да застане
Ругателите да смути?
...
И тоя срам не ни бунтува,
И пада туй петно въз нас,
И нийде, нийде не се чува
Един възнегодуван глас!
Гледайте в тез блатища кални
Е, там, де жабата се крий,
Тез камъни мръсни, печални,
Потънали в нечистотий.
Днес три години вече става
На ветровете са за смях,
И времето зло упражнява
Презрението си над тях.
Гледайте там, де се прозява
Циганинът дрипав, немит,
Де кучето си излежава
На слънце мързела честит.
Защо минувате с презрение?
Защо отвръщате глава?
На нашето самоунижение
Е грозен паметник това!
"Още през времето на руското временно управление няколко лица бяха взели инициативата да издигнат в София паметник на Васил Левски. Мисълта се посрещна съчувствено и паметникът почва да се прави. Туриха се основите и по бързината и въодушевлението, с които се започна делото, можеше да се мисли, че то скоро ще бъде свършено и ще можем с радост да кажем, че сме изпълнили дълга си поне към едного от патриотите, които са работили през целия си живот и са умрели мъченически за освобождението на отечеството. Уви! ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което можем да направим, то е да не правим нищо. Както в хиляди други случаи, тъй и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и изграждането на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, натрупани безвкусно и бездарно, показват мястото, гдето е щял да се строи", пише К. Величков.
Все по същия повод Д-р К. Иречек пише в своя "Български дневник" с дата 28 март 1880 г.: "Пред старата arc de triomphe на Орханийското шосе, надясно е паметникът на Левски и Ванкова (?), груба каменна основа, без живот, разрушен". Героят от Априлското възстание Захари Стоянов в издадения от него животописен очерк за Васил Левски, под надслов "Васил Левски дяконът", стр. 9, като отбелязва, че паметникът на последния се състоял само от няколко очукани камъни, с огорчение добавя: "Тук, под тези камъни, почива скромно славата на България"!
Във в. "Марица" пък четем: "Основата на паметника бе положена още в 1878 г., но по разни причини продължението на хубавото дело бе пренебрегнато от по-сетнешните софийски общински управления и едвам преди три месеца се учреди един комитет по въздигане речения паметник. Старите основи се развалиха и наново паметникът се захвана в по-голям размер", пише в текста.
След ред молби и перипетии строителството продължава на етапи: "Прочее, за паметника на Левски, започнат през есента на 1878 г., завършен окончателно към средата на 1891 г., а открит тържествено през 1895 г., е изразходена една сума от около 75,000 лева златни, от които 40,000 лв. са дадени от държавата, над 30,000 лв. от Софийската община и останалата незначителна част събрана от волни помощи и дарения от общини, частни лица, учреждения и др.", е отбелязано в цитирания текст.
