Учените са проучили една от особеностите на погребалния ритуал на перуанските индианци от долината Чинча – нанизване на човешки прешлени върху тръстикови стъбла. Оказва се, че разпространението на тази практика най-вероятно е настъпило в средата на XVI век, в ерата на смъртта на държавата на инките и формирането на колониалния режим. В статия, публикувана в списание Antiquity, изследователите предполагат, че ритуалът е възникнал като отговор на нарастващото унищожаване на гробовете и нарушаването на целостта на останките, което играело специална роля в местната религиозна традиция.
Долината Чинча се намира в района на Ика на южния бряг на днешно Перу, на около 200 километра южно от Лима. Приблизително около 1000-1400 г., в така наречения късен междинен период от предколумбовата история на региона на Андите, тази област е била център на разпространение на самобитна култура. Природните условия на долината благоприятствали развитието на селското стопанство и рибарството. В допълнение просперитетът на културата Чинча (или Ика-Чинча) се основавал на обширни търговски и обменни контакти, които свързвали района на езерото Титикака, областта Куско и тихоокеанското крайбрежие.
Инките устройвали ритуални пиршества с печено камилско месо
През долината Чинча се пренасяли златни и сребърни предмети, важни в практиката на ритуалната размяна на дарове, черупки, балсови трупи за построяване на салове и други ценни предмети. Очевидно административният, икономически и религиозен център на културата Чинча се е намирал в Ла Сентинел, където е открит комплекс от глинени конструкции, включващи пирамидални постройки.
През 2012 г. археолозите открили много човешки прешлени, нанизани на стъбла, в долината Чинча. През следващите 20 години изследователите открили около 200 подобни останки в района. Първоначално това било прието като шега от местните жители, но те убедили археолозите, че подобни предмети наистина са древни, а генетичният анализ на останките установил, че прешлените принадлежат на индианците Чинча.
За да разберат предназначението на тези стъбла, Джейкъб Бонгърс от Университета на Източна Англия и колегите му каталогизирали 192 известни екземпляра. Съдейки по структурата на скелета, повечето от останките са на възрастни, но има и деца.
Древни индианци от Андите използвали наркотици и бира, за да укрепват властта си
След това учените провели радиовъглеродно датиране на костите и стъблата. Оказало се, че собствениците им са починали между 1520 и 1550 г., а те са били нанизани на стъбла между 1550 и 1590 г. Тези дати приблизително съвпадат с пристигането на испанските колонизатори, които масово осквернявали индийските гробове като част от "борбата срещу идолопоклонството", както и заради съкровищата от гробниците.
Авторите на изследването смятат, че Чинча са нанизвали прешлените на стъбла след разграбването на гробовете, за да възстановят гръбначния стълб на своите близки. За Чинча е било важно да се запази целостта на тялото след смъртта по религиозни причини и затова тази символична реставрация е трябвало да помогне на мъртвите и да възстанови връзката им с живите членове на племето.
