54-годишният американски писател Джон Холис си мисли, че ще се зарази с COVID-19, когато съквартиранта му се заразява и се разболява тежко през април 2020 г.
"Две седмици бях много уплашен. Две седмици чаках болестта да ме удари, но така и не се случи", разказва Джон Холис. Той си мисли, че просто има късмет да не се разболее от болестта.
Но през юли 2020 г. съвсем случайно Холис споменава за това съжителство с много болен човек в разговор с доктор Ланс Лиота, професор в университета Джордж Мейсън, в САЩ, където Холис работи по комуникационни задачи. Лиота, който изследва начините за борба с коронавируса, кани Холис да участва в научно изследване за вируса, което се разработва в университета. По този начин Холис открива, че не само се е заразил с COVID-19, но и че тялото му е имало суперантитела, които са го направили трайно имунизиран срещу болестта, т.е. вирусът прониква в тялото му не успява да го инфектира. "Това беше едно от най-сюрреалистичните преживявания в живота ми", признава Холис, чиято история беше разказана и от BBC.
"Взимахме кръв на Холис по различно време и сега това „златна мина“ в изследването на различни начини за атака на вируса", обяснява Лиота, пише БГНЕС.
При повечето хора антителата, създадени за борба с вируса, атакуват протеините в коронавирусните спикули, шиповидни образувания на повърхността на SARS-Cov-2, които са ключът към това вирусът да зарази човешките клетки. "Антителата на пациента се придържат към спикулите и вирусът не може да се прикрепи към клетките и да ги заразява", казва Лиота.
Проблемът е, че когато човек влезе в контакт с вируса за първи път, отнема време на тялото му да произведе тези специфични антитела, позволявайки на вируса да се разпространи.
Но антителата на Холис са различни: Те атакуват различни части на вируса и го убиват бързо. Те са толкова мощни, че Холис е имунизиран срещу още по-нови варианти на коронавируса.
"Можеш да разреждаш антителата му на хиляда и те пак биха убили 99% от вируса", твърди Лиота.
Учените изучават тези суперантитела от Холис и някои други пациенти като него с надеждата да научат как да подобрят ваксините срещу болестта.
"Знам, че не съм единственият човек, който има антитела от този тип, аз съм само един от малкото хора, които са били открити", посочва Холис.
Подобни открития обаче не се случват понякога поради расова пристрастност в научните изследвания: повечето се правят с бели пациенти. Участието на чернокожите в проучванията често е много по-ниско от тяхното представителство в обществото.
"Има дълга история на експлоатация на чернокожи пациенти, което прави афроамериканската общност недоверчива, когато става въпрос за участие в изследвания", разкрива Джеф Кан, професор в Института по биоетика в университета "Джонс Хопкинс". "Разбираемо е, че има такова недоверие", признава той.
Един от най-известните експерименти с участието на афроамериканци е проучване на сифилис. Повече от 40 години учени, финансирани от правителството на САЩ, изучават чернокожи мъже със сифилис в Алабама, без да осигуряват лекарства за болестта.
"С течение на годините, по време на развитието на проучването, антибиотиците се превърнаха в широко достъпно лекарство и не се предлагаха на тези хора", казва професор Кан. "Разследващите лъжат какво им е направено и им е отказано лечение в името на изследването", твърди Кан. "Когато проучването излиза наяве, са установени правила и разпоредби за изследвания с участието на хора, които са в сила от 70-те години на миналия век", добавя той.
Тази история е една от причините, поради които сегмент от населението в САЩ, който е силно засегнат от пандемията, често не е склонен да участва в проучвания или да бъде ваксиниран.
"Искаме да сме сигурни, че най-засегнатите общности ще получат предимствата на разработваните иновации. И затова тези популации също трябва да бъдат част от проучванията", категоричен е Кан.
"Трябва да отдадем почит на тези хора, жертвите на изследването за сифилис, като инициираме процес, който да гарантира, че това няма да се повтори. А също и да спасим животи, особено в афроамериканската общност, която е силно засегната от пандемията. Защитата един на друг е дълг към нас самите и към хората, които обичаме", посочва Холис.
