Екип изследователи от Австрия, Германия и Гърция миналата година откриха на западния бряг на Пелопонес останки от храм, датиращ от архаичния период на гръцката история (VIII – V век пр.н.е.). Страбон е писал за това светилище преди две хиляди години.
Древногръцкият историк разказва, че този храм е принадлежал на култа към Посейдон, но не посочва точното му местоположение – споменава се близкият бряг на Йонийско море и само някои подробности от пейзажа. Трудно е да се каже дали Страбон лично е посещавал светилището: той е живял векове след края на архаичния период.
Формата на западния бряг на Пелопонес на тези места е много особена. Група от три хълма от твърда скала, заобиколени от крайбрежни алувиални отлагания, се простират в линия по извивката на залива. Останалата част от брега са лагуни и крайбрежни блата.
Изглежда неприветливо и на пръв поглед не много подходящо за изграждането на важен храм. Но сега учените твърдят, че преди хилядолетия всичко е било съвсем различно. В продължение на няколко години те са провеждали геоархеологически изследвания на тази местност и са изяснили как се е променило крайбрежието на Западен Пелопонес през последните 11 600 години.
Резултатите от изследването показват, че вълните на Йонийско море са миели групата хълмове до V хилядолетие пр.н.е. След това от страната, обърната към морето, възникнала обширна система от плажни бариери, в която няколко лагуни се оказали изолирани от морето.
Мястото станало леснодостъпно и безопасно, а през микенската епоха там било основано селище, което процъфтяло няколко века и поддържало контакти на север и юг по крайбрежието – по възвишение, образувано покрай групата хълмове. Очевидно селището е съществувало в архаичния период и тогава жителите му са построили храма на бога на морето.
Но след това хората напуснали този бряг, за което имали причини. Изследователите са открили доказателства, че регионът е бил удрян от цунами многократно както в праисторически, така и в исторически времена, последно през VI и XIV век от н.е. Това съответства на съхранените в писмени източници съобщения за известни цунами, случили се през 551 и 1303 г.
Основите на открития храм. Снимка: Dr. Birgitta Eder / Athens Branch of the Austrian Archaeological Institute
През есента на 2021 г. археолози от Университета в Кил (Германия) са открили следи от сгради на място в източното подножие на групата хълмове, в район, където преди това били извършвани геоархеологически проучвания. След първите разкопки през есента на 2022 г. станало ясно, че тези структури са основата на древен храм и най-вероятно това е дълго търсеният храм на Посейдон. „Разположението на това открито свещено място съвпада с детайлите, посочени от Страбон в неговите трудове“, подчертават изследователите.
През следващите няколко години експертите планират да проведат обширен археологически, геоархеологически и геофизичен анализ на съоръжението. Учените се надяват да установят дали то има конкретна връзка с крайбрежния пейзаж, който е претърпял обширна трансформация. Изследователите предполагат, че мястото за построяването на храма е специално избрано заради такива доста екстремни условия – чести цунами и земетресения. Древногръцката митология все още предизвиква спорове сред учените. Различните учени тълкуват по различен начин областите на отговорност на боговете.
Например известният английски филолог и специалист по древна литература Бети Радис твърди, че Посейдон първоначално е бил бог на земетресенията и е носел титлата „клатещият земята“, а едва след това е получил статут на повелител на моретата. По този начин геоархеологическите изследвания могат да изменят и някои въпроси, свързани с тълкуването на древната митология.
На заглавната снимка: храмът на Посейдон на остров Сунион, Гърция.
ОЩЕ: 2700-годишни скални релефи разказват историята на древна Ниневия
