Ролята на човека в измирането на мамутите Mammuthus primigenius е била доста значителна, ако се върнем 11 700 години назад. Такъв извод, въз основа на вкаменелости, древна ДНК и компютърни модели са направили международен екип изследователи под ръководството на Деймиън Фордем от университета на Аделаида (Австралия). Статията на изследователите е публикувана в изданието Ecological Letters.
Можем ли да върнем мамутите обратно към живота?
„Нашето изследване показва, че хората са встъпили в качеството на един от решаващите и неизменни фактори, влияещи върху намаляването на популацията на мамутите, те са изиграли най-важната роля за окончателното им изчезване – казва Фордем. – Ние знаем, че хората са ловували мамути заради тяхното месо, кожа, кости и бивни. Досега беше трудно да се оцени какви конкретни приноси в изчезването на мамутите са имали затоплянето на климата и древните ловци, но нашият анализ усилва аргументите в полза на голямата значимост именно на антропогенното въздействие върху намаляването на числеността на популацията и ареала на разпространение на мегафауната на Евразия по време на късния плейстоцен.“
Според учените началото на измирането на вълнестия мамут е било поставено много хилядолетия преди последното затопляне, а изучаването на фосили и древна ДНК сочат, че в някои региони хората са ускорили измирането на тези древни същества с до 4000 години.
Откриха къде са живели последните мамути
От друга страна, генетичните изследвания позволяват да се предположи, че в някои арктически региони на Сибир мамутите са бродили допреди 5000 години, доста по-дълго, отколкото се смяташе по-рано, като оцелели на неголеми участъци с подходящи климатични условия и ниска плътност на хора. Може също да се направи извод, че изчезването на видове обикновено е ставало в резултат на доста сложни взаимодействия между различни негативни процеси.
Преди около месец международен екип учени, след обширни комплексни изследвания на средата, в която са обитавали мамутите, са стигнали до извода, че причина за тяхното измиране е станало на първо място рязкото изменение на климата, а не човешката дейност. В края на ледниковия период, в резултат на затоплянето, айсбергите са започнали да се топят, околната среда е станала прекалено влажна и заблатена за гигантските животни, изчезнала е растителността, с която са се хранели мамутите на пасищата от плейстоцена.
