Болестта на Паркинсон е изиграла важна роля в поражението на Германия във Втората световна война, твърдят автори на ново изследване.
Именно това неврологично заболяване е накарало Хитлер да взема безразсъдни и недалновидни решения (като се започне с нападението на СССР). Изследването е представено в сп. World Neurosurgery, а накратко за него се съобщава в блога Neuroskeptic.
Рагхав Гупта (Raghav Gupta) и колегите му от Питсбъргския университет се позовават на кадри от фотохрониката – от тях се вижда, че от 1933 до 1945 г. при фюрера се наблюдава прогресиращо разстройство на двигателната функция. Учените отбелязват и характерния тремор на лявата ръка. Накрая Паркинсон нерядко води до хипокинезия – изкривяване на гръбначния стълб, влачещи се крака, липса на въображение и обща апатия (тези особености също се наблюдавали в последните години от живота на Хитлер).
Именно с Паркинсон учените обясняват серия грешни решения на диктатора – нападението на СССР преди приключването на войната с Великобритания, отказа да разреши на войските на фелдмаршал Паулус да отстъпят от Сталинград и неспособността да защити Нормандия след десанта на съюзниците.
Но теорията на Гупта не обяснява факта, че Хитлер е вземал импулсивни и нереалистични решения дълго преди 1933 г. При това учените твърдят, че Хитлер е страдал от ранни симптоми на Паркинсон още след Първата световна война.
Други изследователи също са описвали връзка между поведението на фюрера и болестта на Паркинсон. Според тях източниците на заболяването се крият в енцефалит на Ван Економо, който Хитлер преболедувал по време на епидемията от испански грип през 1918 година. Този енцефалит допринася за развитието на симптоми на Паркинсон.
Други автори отбелязват, че Хитлер редовно е вземал амфетамини, които през 20–30-те години активно са прилагани като средство срещу депресия, астма, а също и Паркинсон. Както показва неотдавнашно изследване, злоупотребата с амфетамини повишава риска от развитие на Паркинсон със 76%, отбелязва Lenta.ru.
