Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Гравюри в 12 000-годишното Гьобекли тепе в Турция може да са най-старият календар в света

28 септември 2024, 09:13 часа • 1152 прочитания

Гьобекли тепе, огромен археологически обект, сгушен в хълмистите равнини на Югоизточна Турция, се смята за най-стария известен храмов комплекс в света, предшестващ Стоунхендж с приблизително 6000 години. Мястото е издигнато около 9600 г. пр.н.е. от мистериозни ловци събирачи в докерамичния неолит.

Сред най-впечатляващите характеристики на обекта са неговите масивни каменни колони, подредени в кръгли формации. Някои достигат почти пет метра височина и тежат до 20 тона. Богато украсени с резби на животни, абстрактни символи и хуманоидни фигури, стълбовете може да имат сложно символично или религиозно значение.

Артистичността и инженерните умения, необходими за изграждането на Гьобекли тепе, предполагат ниво на социална организация и технологични способности, които преди не са се смятали за възможни за обществата на ловците и събирачите.

Еднажден - началото на Новата година за прабългарите

Сега скорошно изследване показва, че тези общности са били дори по-сложни, отколкото изглежда на пръв поглед. Според екип, ръководен от изследователи от Университета в Единбург, маркировките върху 12 000-годишните каменни стълбове вероятно представляват най-старият слънчев календар в света. Учените подозират, че това е паметник на опустошителен удар на комета, който е предизвикал ключова промяна в човешката цивилизация.

Изследването предполага, че древните хора са използвали тези резби, за да документират своите наблюдения на слънцето, луната и съзвездията. Този слънчев календар според тях е служил за проследяване на времето и отбелязване на сезонни промени.

Декодиране на символите в Гьобекли тепе

Нов анализ на V-образни символи, издълбани върху стълбовете на обекта, разкрива, че всяко V може да представлява един ден. Това прозрение накарало изследователите да идентифицират 365-дневен слънчев календар на един стълб, който включва 12 лунни месеца и допълнителни 11 дни.

Martin B. Sweatman / Time and Mind, 2024

Специален ден – лятното слънцестоене – е представен от V-образен символ около врата на птицеподобна фигура, за която се смята, че символизира съзвездието на лятното слънцестоене от онази епоха. Близките статуи, вероятно представляващи божества, също показват подобни V-образни маркировки на вратовете си.

Тези гравюри, изобразяващи циклите на слънцето и луната, може да са най-ранният лунно-слънчев календар в света. Той би предшествал всички други известни примери с хиляди години.

„Изглежда, че жителите на Гьобекли тепе са били ревностни наблюдатели на небето, което може да се очаква, като се има предвид, че техният свят е бил опустошен от удар на комета. Това събитие може да е поставило началото на цивилизацията чрез иницииране на нова религия и чрез мотивиране на развитието на селското стопанство за справяне със студения климат. Вероятно опитите им да запишат това, което са видели, са първите стъпки към развитието на писмеността хилядолетия по-късно“, казва Мартин Суитман от Инженерния факултет на Университета в Единбург, който ръководи изследването.

Неприлична двуметрова статуя на мъж е открита в Карахан тепе

Проучването разширява предишни интерпретации на гравюрите на Гьобекли тепе, свързвайки различни животински символи със съзвездия. Но тази символика не е изолирана. Наблизо Карахан тепе също има структури и гравюри, които са в съответствие със същата лунно-слънчева календарна система. Тази приемственост предполага споделена културна и астрономическа база от знания сред тези ранни неолитни общности.

Опустошително въздействие на комета

Изследователите предполагат, че гравюрите в Гьобекли тепе отбелязват датата на рояк от кометни фрагменти, ударил Земята преди близо 13 000 години, около 10 850 г. пр.н.е. Седименти от различни части на света, датирани от това време, съдържат високи нива на иридий, платина и други редки елементи, обикновено свързани с извънземни обекти.

Освен това малки сферични частици и нанодиаманти, открити в седиментните слоеве, показват високотемпературни въздействия, съответстващи на удар на комета или астероид. Освен това дебелите слоеве микровъглен, открити на места като езерата Акгол и Ван в Турция, предполагат широко разпространено изгаряне на биомаса, включително горски пожари, което би било резултат от значително въздействие.

Ново откритие в Гьобекли тепе поставя под съмнение ролята му като храм

Изследователите смятат, че този удар на комета е предизвикал мини ледников период, известен като Ранен дриас, продължил над 1200 години. Това въздействие довело до изчезването на много големи животински видове и предизвикало масови пожари. В резултат сажди и други частици се разпространили в атмосферата, като вероятно са блокирали слънчевата светлина. Бързо охлаждане би последвало поради ефекта на „ядрена зима“. Това събитие може също така да е довело до промени в начина на живот и селското стопанство на хората. Всъщност това може да се свърже с раждането на цивилизацията в плодородния полумесец на Западна Азия.

Друг стълб на мястото, изглежда, изобразява метеорния поток Тауриди – вероятния източник на фрагментите от кометата. Гравюра показва потока с продължителност 27 дни, излъчващ се от посоките на Водолей и Риби.

Наследство, издълбано в камък

Тези древни гравюри предполагат, че хората в Гьобекли тепе са можели да записват дати, използвайки прецесията – бавното колебание на земната ос, което влияе върху движенията на съзвездията – най-малко 10 000 години преди да бъде документирано от гръцкия астроном Хипарх през 150 г. пр.н.е.

Изводите сега поставят Гьобекли тепе и Карахан тепе в по-широк контекст на ранните човешки иновации и адаптации. Способността да се проследяват и прогнозират лунните и слънчевите цикли би била от решаващо значение за селскостопанското планиране и религиозните ритуали.

Гравюрите са били важни за хората от Гьобекли тепе в продължение на хилядолетия, което предполага, че това въздействащо събитие е довело до нова религия или култ. Изглежда, че тогава, както и сега, астрономическите събития биха могли значително да повлияят на развитието на цивилизацията.

Изследването е публикувано в списанието Time and Mind.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес