Виктор Юго е считан за един от най-известните и значими френски писатели, дали отражение както върху литературния, така и върху политическия живот на Републиката.
През XIX век името му се нарежда на почетно място в историята на френската литература, а самият Юго твори в жанрове с изключително богато разнообразие.
Произведения като „Парижката Света Богородица“ „Клетниците“, "Човекът, който се смее" остават в литературната съкровищница и до ден-днешен се четат от поколенията.
Освен литературни изяви, Виктор Юго има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.
Виктор Юго, както и други световни фигури по онова време, надига глас срещу зверствата по време на Априлското въстание в България през 1876 г.
Юго се превръща в емблематична фигура на Третата френска република и при смъртта си (22 май 1885 г.) за него се устройва национално погребение. Днес останките му почиват в Пантенона в Париж.
