Националният музей на Копенхаген (Дания) съхранява мраморна глава, която някога е била част от древногръцкия храм Партенон в Атина. Първоначално главата е принадлежала на фигура на кентавър и е била част от сцена, изобразяваща битката на лапитите с кентаврите. Част от главата е покрита с тънък кафяв слой, както и няколко други фрагмента от Партенона.
ОЩЕ: Учени откриха как са изглеждали боговете от Партенона
Мистериозният кафяв филм е изследван за първи път от Британския музей през 1830 г. В крайна сметка бил направен извод, че това може да е резултат от химическа реакция между мрамора и въздуха или че мраморът съдържа железни частици, които са мигрирали на повърхността, оцветявайки я в кафяво. През 1851 г. немският химик Юстус фон Либих установява, че кафявият филм съдържа соли на оксалова киселина. Това е потвърдено от по-късни анализи, но произходът на тези соли остава загадка, разказват от Университета на Южна Дания. Скорошно проучване е публикувано в Heritage Science.
Съвременните анализи не са открили никакви следи от биологични вещества в кафявите петна – само отпечатъци от човешки пръсти и следи от птиче яйце, което се е разбило върху мрамора в древността. Древните бои обикновено са били изработвани от естествени продукти, яйца, мляко и кости и не са открити следи от такива съставки.
Изследователският екип е открил, че кафявият филм се състои от два отделни слоя. Те имат приблизително еднаква дебелина, около 50 микрометра всяка, и се различават по микроелементен състав. И двата слоя обаче съдържат смес от веделит и вевелит, които се класифицират като соли на оксаловата киселина. Фактът, че има два отделни слоя, противоречи на теорията, че те се дължат на миграция на железни частици от вътрешността на мрамора или от реакция с въздуха.
ОЩЕ: Гърците вероятно наричат Партенона с грешно име
Замърсяване на въздуха е малко вероятно и поради друга причина: тази част от древна скулптура се съхранява в музея от няколко века. Главата на кентавъра е попаднала в Дания през 1688 г. като подарък на крал Кристиан V. Тя е донесена от датския капитан Мориц Хартманд, който е служил във венецианския флот и е присъствал на известната обсада на Атина през 1687 г., когато е била разрушена значителна част на Партенона.
