Палеогенетици анализираха ДНК на 20 души, починали в средата на XIX век на остров Света Елена. Очевидно останките са принадлежали на така наречените освободени африканци, които, съдейки по геномите, са произхождали от западните райони на Централна Африка. Най-близките до тях популации днес живеят в Габон и Ангола. Това се съобщава в статия, публикувана в The American Journal of Human Genetics.
В продължение на около 400 години (XVI – XIX век) трансатлантическата търговия с роби процъфтява. През това време около 17 милиона души са отведени от Африка в Новия свят и Европа, около 12,5 от които отиват в Америка, което представлява най-големият акт на депортиране в историята. На кораби, натоварени със стоки, европейците се отправят към бреговете на Западна Африка, където ги разменят за поробени африканци, много от които загиват по време на прехода през океана поради нехигиенични условия и претъпкване. Сред европейските страни най-силно в този процес са ангажирани Испания, Португалия, Холандия, Англия и Франция.
Специално място в историята на търговията с роби е отделено на остров Света Елена, където африканците дълго време са откарвани за селскостопанска работа. Но през 1840 г. британците създават тук военноморска база, чиято задача включва борба с износа на африканци зад океана. Между 1840 и 1867 г. британците разтоварват на острова около 27 000 души, освободени от робски кораби, повечето от които впоследствие отиват в Южна Африка, Карибите или Южна Америка, където работят като наемни работници. На малък брой африканци е позволено да останат на Света Елена.
Марсела Сандовал-Веласко от университета в Копенхаген, заедно с колеги от Великобритания, Дания, Исландия, Мексико, Швейцария, Швеция, използвайки палеогенетични методи, решили да установят произхода на хората, погребани през XIX век в безименен некропол, който е бил разкопан през 2007 – 2008 г. по време на строителството на летището на остров Света Елена. Историческите свидетелства сочат, че по-голямата част от тези хора произхождат от западните региони на Централна Африка. Друга част идва от южното крайбрежие на Западна Африка и пристанището Келимане (съвременен Мозамбик).
Общо археолозите разкопали 178 гроба, съдържащи останките на 325 души, починали в средата на XIX век. За генетичен анализ учените избрали зъбите на 63 човека: 32 възрастни мъже, 16 възрастни жени и 15 юноши, чийто пол не може да бъде определен с антропологични методи. Но не всички образци съдържали достатъчно ДНК – изследователите са я секвенирали с ниско покритие само от 20 зъба.
Анализите показали, че 17 от 20-те генома принадлежат на мъже. От четиримата тийнейджъри трима се оказали момчета, а едно – момиче. В цялата извадка не бил открит нито един биологичен роднина от първа или втора степен.
По майчина линия всички изследвани хора принадлежат към различни варианти на хаплогрупа L, от които най-често срещаният е L2a1f, често срещан в западните райони на Централна Африка. Смята се, че хаплогрупата L2a1f е възникнала по тези земи преди около 5000 години, откъдето се разпространила на юг по време на миграцията на банту.
Установено е, че всички мъже, с изключение на един, са носители на Y-хромозомната хаплогрупа E1b1a1, която е най-разпространена в Африка на юг от Сахара и също се свързва с разселването на банту. Освен това един индивид е бил носител на хаплогрупа B2a1a1a1, която също е широко разпространена в южно от Сахара, особено сред някои популации в Камерун.
По-нататъшни изследвания, включително анализ на основните компоненти, анализи на ADMIXTURE и wIBS, показали, че хората от остров Света Елена са генетично най-сходни със съвременните говорещи банту жители на Западна Централна Африка, особено популациите, обитаващи Ангола и Габон. Освен това учените изключили възможността някои хора да произлизат от същите групи като съвременните популации на Камерун и Мозамбик.
