Психиатрите Самюъл Лейстед и Пол Линковски от Академичната болница Еразъм в Белгия са анализирали преди време образите на психопати в популярни филми от 1915 г насам. В резултат на проучването те идентифицирали герои, които могат да бъдат използвани за обучение в съдебната психиатрия.
Според учени от университета Комплутенсе в Мадрид психопатите съставляват около 4,5% от всички жители на планетата (и до 35% сред затворниците). Лейстед и Линковски, заедно с криминолози и филмови критици, са изследвали образите на 105 мъже и 21 жени и са стигнали до извода, че известните маниаци най-често не са психопати, а психотици.
Каква е разликата? Психотиците са хора, които не са развили базово доверие към света като деца, затова са неуверени в себе си, дезориентирани и непрекъснато се опитват да се борят за живот. Психопатите, от друга страна, са хора, лишени от състрадание и емпатия, егоцентрични и неспособни да се разкаят.
„Добре известни примери за това могат да бъдат намерени във филмите „Психо“ (Норман Бейтс) и „Шофьор на такси“ (Травис Бикъл). Тези герои по различен начин са откъснати от реалността и страдат от налудничави идеи“, обясняват Лестейд и Линковски.
Като един от най-добрите образи експертите определят Антон Кригър от филма на братя Коен „Няма място за старите кучета“ (2007). Той е отличен пример за идиопатичен или първичен психопат: безстрашен, завистлив, склонен към изблици на гняв. Учените отбелязват:
„Нямаме информация за неговото детство, но има достатъчно аргументи и подробна информация за поведението му във филма, за да се постави диагнозата активна, първична, идиопатична психопатия, неспособност за любов, липса на срам или разкаяние, психологическа интуиция, липса на умения за учене от минал опит, хладнокръвно отношение, безмилостност, пълна решителност и липса на съчувствие. Той изглежда фактически неуязвим и устойчив към всяка форма на емоция или човечност.“
Още един реалистичен пример е Хенри от филма „Хенри – портретът на един сериен убиец“ (1986). Той е създаден въз основа на биографията на реалния сериен убиец Хенри Лий Лукас, канибал и подпалвач.
"В този филм основната и най-интересна тема е хаосът и нестабилността в живота на психопата, липсата на проницателност у Хенри, силната липса на съчувствие, емоционалната нищета и добре илюстрираната неспособност да планира предварително", поясняват психиатрите.
Колкото до д-р Ханибал Лектър, за чиято роля в „Мълчанието на агнетата“ сър Антъни Хопкинс получи „Оскар“, той е наречен „карикатурен“ пример за психопат. Според психиатрите Лектър има „личностни характеристики, които обичайно не се срещат в ежедневната клинична практика“.
Това е само извадка от психиатричния портрет на филмови персонажи, но как стоят нещата в реалния живот?
Можем ли да разпознаем истинския психопат?
Такива хора са далечни от кинематографичното клише, но все пак можете да ги разпознаете, ако сте наблюдателни. В традиционния смисъл психопатът е или изтънчен маниак, или човек, който изразява емоциите си пресилено (за някои неадекватно). В действителност, разбира се, всичко е много по-сложно.
Психопатът може да изглежда съвсем нормален, дори очарователен. И далеч невинаги поведението му е асоциално – напротив, той може да бъде уважаван и успешен професионалист. Е, може би малко безстрашен – че къде успех без смелост?
Но в същото време се проявяват такива черти като намалена способност за състрадание и разкаяние, лъжливост, егоцентризъм и повърхностност на емоционалните реакции.
Този набор от качества превръща психопата в безмилостен манипулатор. Ето защо е толкова трудно да определим кой е пред нас: очарователен човек, който е постигнал висоти в кариерата чрез упорита работа, или коварен интригант, който при възможност ще се разправи с всеки без съжаление. Проведени изследвания ни дават някои улики.
Заема определени позиции
Според анонимно проучване, проведено от психолога от Оксфордския университет Кевин Дътън, докато пишел книгата си „Мъдростта на психопатите“, психопатите са най-често срещани сред хората в следните професии и позиции:
- управител;
- адвокат;
- представител на медиите (радио или телевизия);
- специалист по продажби;
- хирург;
- журналист;
- полицай;
- свещеник;
- готвач;
- държавен служител.
Разбира се, от това не следва, че всеки шеф или адвокат има разстройство на личността. По-скоро на тези позиции е по-лесно за психопатите да разгърнат своя потенциал и да постигнат успех.
Освен това трябва да се има предвид, че проучването е обхванало само жители на Обединеното кралство, освен това имало въпроси относно чистотата му. Данните на Дътън обаче косвено се потвърждават от австралийския психолог Нейтън Брукс. Според него делът на психопатите сред австралийските топ мениджъри е 21%.
Още по време на изследването си Дътън открил, че психопатите предпочитат Financial Times пред други вестници. Явно аналитичната преса им помага да пробият.
Предпочита нощта
Според изследване, публикувано от австралийски учени през 2013 г., психопатите приличат повече на сови, отколкото на чучулиги. Това заключение е направено за всички представители на така наречената тъмна триада. Освен психопати, тя включва хора, които се характеризират с нарцисизъм и макиавелизъм.
Както се посочва в това изследване, представителите на "тъмната триада", подобно на много други хищници, предпочитат тъмното време на денонощието, когато другите спят и стават по-беззащитни.
Не се прозява
Заразителността на прозяването е свързана с емпатията. Но психопатите, както е известно, не са склонни да се прозяват - поне в повечето случаи. Поради това е по-малко вероятно да се прозяват след някого. Американско проучване, проведено през 2015 г., напълно потвърждава това.
Обича горчиво
Проучване, публикувано в рецензираното научно списание Appetite през 2015 г., доказало, че психопатите и садистите обичат горчиви храни. Особено джин с тоник, силно черно кафе, черен шоколад, броколи, зеле, репички и – о, ужас – силна бира.
Пристрастяването към горчива храна, според изследователи от университета в Инсбрук, може да бъде свързано с макиавелизъм, нарцисизъм, садизъм, агресия и други антисоциални черти на характера. Учените смятат, че причината е следната: еволюционно повечето хора не понасят горчивия вкус, тъй като в природата повечето отровни или негодни за консумация неща са горчиви.
Но психопатите се отличават от повечето хора: те могат да ядат храна, която не е особено вкусна, само за да разнообразят сетивата си, и не ги интересува дали храната не е полезна за тях. Докато общителните, приятните и уравновесени хора, напротив, изпитват неприязън към горчивия вкус.
Но д-р Стивън Майърс, професор по философия в университета Рузвелт, препоръчва да се отнасяме към резултатите от изследванията на колегите му с повишено внимание. Според него е по-лесно да се идентифицира психопат или социопат по начина, по който се отнасят към сервитьора в ресторант, отколкото по храната, която поръчват.
Прави много селфита
Изглежда, хората, които обичат селфитата, са общителни и искат да споделят впечатленията си с другите, докато истинските психопати се смущават от външността си. Но това невинаги е така.
Изследване на психолозите Джеси Фокс и Маргарет Рууни от университета в Охайо е установило връзка между желанието да се правят селфита през цялото време и склонността към макиавелизъм, нарцисизъм и психопатия. Участниците в експеримента, за които се подозирало, че имат психопатично разстройство, прекарвали повече време в социалните мрежи от останалите и по-често снимали себе си.
В името на справедливостта трябва да се каже, че в експеримента са участвали само мъже на възраст от 18 до 40 години. Така че, момичета, можете да продължите да си правите селфита – вие сте извън подозрение. Въпреки че…
Занимава се с творчество
Според изследването на д-р Адриан Галанг от Масариковия университет психопатичните черти на характера понякога са свързани със значителни творчески постижения.
Според Галанг психопатите не са непременно антисоциални и склонни към престъпления. Има и просоциални личности, които използват присъщата си смелост и пренебрегват очакванията на обществото, за да реализират творческия си потенциал. Такива психопати се характеризират с висока креативност.
Ван Гог например е станал изключителен художник, въпреки че бил достатъчно луд, за да си отреже ухото. Пикасо, който проявявал черти на психопат, същевременно създал ново направление в живописта - кубизъм. Бетовен бил склонен към садизъм и доста жестоко се отнасял към близките си, но е писал великолепна музика. Така че стереотипът, че гениалните хора са отчасти луди, може би не е съвсем неоснователен.
Слуша рап
Може би, когато чуете думата „психопат“, си представяте изтънчен маниак, който слуша класическа музика под акомпанимента на писъците на жертвата си. Или дългокос блед поклонник на дявола, който предпочита хеви метъл.
Но психологът Паскал Уолиш от Нюйоркския университет анализирал музикалните вкусове на психопатите и стигнал до заключението, че хората, които показват най-високи резултати на тестовете за психопатия, обичат да слушат рап. Композицията Blackstreet No Diggity била най-привлекателна, но те харесвали и хита на Еминем Lose Yourself.
А ето че класическата рок, джаз и поп музика не представляватинтерес за психопатите – феновете на My Sharona на The Knack и Titanium на Sia се оказали най-нормалните и уравновесени хора.
Обича да се забавлява
Психопатите почти винаги са отегчени и са готови на всичко, за да разсеят скуката. Безумци като Тед Бънди убивали млади жени само за забавление. Но дори и психопатът да не е убиец, той все пак копнее да направи нещо подобно - на такива хора им липсва адреналин и ярки емоции и те не могат да се наслаждават на простите ежедневни радости.
„Нервната система на психопата е устроена по такъв начин, че той просто трябва да продължава да прави вълнуващи, завладяващи неща, за да се чувства нормално и да поддържа желаното ниво на възбуда“, казва Робърт Шъг, неврокриминолог и клиничен психолог.
Психиатърът Ерик Монастерио е установил, че хората, които проявяват психопатични черти, се занимават с екстремни спортове като бейсджъмпинг и планинско катерене, за да разсеят скуката.
Много от тези спортисти показвали характеристики, подобни на тези на психопатите – експериментално търсене, пренебрежение към опасностите, прекомерна самоувереност и поемане на риск. Изследванията на Монастерио се потвърждават и от друг психиатър - Ян Тофлер.
Освен това борбата със скуката може да се прояви и по не толкова екстремни начини. Например д-р Рандал Салекин твърди, че психопатите са по-склонни от другите да насърчават колегите си да излизат заедно да пийнат, да се забавляват и да търсят приключения.
Има множество кратки романи
Тъй като психопатите постоянно се отегчават, те бързо се насищат с връзките си и бързат да намерят нови. Изследване на британския психолог Томас Чаморо-Премусик е установило, че хората с това разстройство са склонни към кратки отношения, завладяват партньорите със своя чар и след това ги напускат. Сексът в този случай не е самоцел или начин да изразят своята привързаност.
Чрез романите психопатът обича да доминира над партньора или просто да подхранва егото си с любовни победи.
Но психопатите все пак са в състояние понякога да изпитват привързаност. Изследователят Кристиан Кейзерс от Нидерландия е установил, че такива хора обикновено не изпитват състрадание към другите, но все пак частите на мозъка, отговорни за емпатията, у тях работят.
Когато психопатът осъзнае, че от него се очаква да прояви емпатия, той я активира – не автоматично, като нормален човек, а чрез усилие на волята. Това обяснява защо психопатите, въпреки студенината, могат нелошо да се адаптират социално.
Поддържа приятелства с бившите
Ако сте се срещнали с много странен човек (или изключително ексцентрично момиче), решите да се разделите и той (или тя) предложи да „останете приятели“ – трябва сериозно да поразмислите над това предложение.
„Не бива да мислите, че всеки бивш, който ви предлага да останете приятели, има психопатични наклонности. Но все пак психопатите са много заинтересовани да поддържат връзка с бившите за користни цели, като постоянен достъп до секс или пари назаем. В същото време изобщо не ги е грижа какво емоционално въздействие оказват върху бившите си партньори“, казва Полет Шърман, психолог, автор на книгата "Срещи отвътре".
Според изследване на психолозите Джъстин Могилски и Лиза Уелинг, психопатите са повече от готови да останат близо до бившите си партньори, поддържайки „приятелства“. Без алтруизъм – те гледат на тези взаимоотношения като на ресурс, опитвайки се да получат от тях това, от което имат нужда.
И все пак престъпник
Макар вече да бе казано, че не всички психопати се държат асоциално, въпреки това техният дял сред престъпниците е много по-висок. Според различни оценки той може да е повече от 7% или около 15%. Д-р Пол Бабиак в доклад за ФБР твърди, че 15-20% от психопатите имат престъпни наклонности. Като се отчита, че приблизително 1% от световното население има психопатично разстройство на личността, цифрите изглеждат внушително.
Очевидно това се дължи на факта, че за такива хора е по-лесно да пренебрегнат моралните стандарти, а невъзможността да изпитват угризения на съвестта може да ги накара да повторят престъплението.
Разбира се, наличието на един-два признака от списъка все още не свидетелства за психопатия. Но ако съвпадението е по повече точки и освен това човек показва присъщи на психопатите черти на характера, възниква повод за размисъл.
