Прекомерният риболов оказва много по-голямо въздействие върху биохимията на океаните отколкото сме смятали досега. Огромният по мащаби промишлен улов е довел до намалението на количеството на ... рибните фекалии, отлагани на морското дъно, и с това е ускорил глобалното затопляне на планетата, е смайващото заключение от нов научен доклад.
Поглъщането на въглерода представлява процесът на отстраняване на въглеродния диоксид, този парников газ, от атмосферата под формата на биомаса. В океаните фитопланктонът произвежда биомаса чрез фотосинтеза. След това фитопланктонът бива изяждан от зоопланктона, който на свой ред е храна за рибите. Логичното продължение на този процес е, че храносмилането на рибите произвежда фекалии, които попадат на морското дъно.
В продължение на векове те се натрупват там и тази биомаса представлява нещо като „кладенец“, който улавя въглерода. По този начин рибните екскременти се оказват почти толкова важни за поглъщането на въглерода, колкото и световните гори на планетата.
За изумителното откритие разказва Ерик Галбрайт, биолог от университета Макгил, в Канада: „Натрупването на въглерод на морското дъно е било възпрепятствано от прекомерния риболов в много по-голяма степен, отколкото от смущенията в биохимията и екологията на морското дъно, предизвикани от изменението на климата. Поради прекомерния улов очевидно рибата в океаните е намаляла и едновременно с това се е отделила по-малко биомаса“, казва той.
Изследователите са създали математически модел, който да изчисли количеството на рибите в световния океан, както при видовете, представляващи интерес за риболовната промишленост, така и при тези, които не са обект на риболов. „Ние моделирахме растежа на рибите, изхождайки от тяхната храна - зоопланктона“, казва Даниеле Бианки, биолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. В модела са били включени риби, тежащи от няколко грама до 100 кг.
Оказва се, че масата на рибите, преследвани от рибарите, е намаляла с 40% в периода от началото на XX век, преди да започне промишленият риболов, до началото на XXI век, когато той достига максималните си мащаби.
Значението на рибните фекалии в цифри
1 км / ден е скоростта, с която рибните екскременти се стичат към морското дъно, за да се отложат там.
600 години е времето, през което рибните фекалии остават на морското дъно, без да се издигат на повърхността чрез поглъщане от микроорганизми, пренасяни от океанските течения.
Проучването е публикувано в петък в списание Science Advances.
