Езерото Рукпунд (Roopkund) в индийските Хималаи има няколкостотин тела, разпръснати около и вътре в него, спечелвайки му прозвището Езерото на скелетите. Местните легенди разказват за древна група, попаднала в планинска градушка. Анализът на възрастта и генома на костите обаче разкрива нещо много по-странно и по-трудно за обяснение: 1000 години разделят костите, освен това те имат много различен произход, пише IFL Science.
Разположено на 5000 метра над морското равнище, езерото Рукпунд е по-високо от която и да е планина в Западна Европа или съседните САЩ, така че достигането до него далеч не е лесно. Освен това е само 40 метра широко. Нещо обаче трябва да си струва усилието, защото когато екип от няколко университета изследвал ДНК от 38 от скелетите на Рукпунд, изследователите открили три много различни етноса.
Човешки скелети в езерото Рукпунд Schwiki / CC BY-SA 4.0
Очаквано повечето били индийци, но ДНК-то на 14 други разкрило наследство от Източното Средиземноморие, най-вероятно гръцки остров. Произходът на един индивид, изглежда, е бил в Югоизточна Азия, почти толкова далече в обратната посока.
Но вместо една буря да е убила всички, радиовъглеродното датиране показало, че местните жители са починали преди повече от 1000 години, докато посетителите са дошли тук вероятно около 1800 г. Още по-странно е, че по-старата група, изглежда, е дошла от много части на Индия, с най-малко два века между най-старите и най-новите от това население.
„Чрез използването на биомолекулярни анализи, като например древна ДНК, стабилна изотопна реконструкция и радиовъглеродно датиране, ние открихме, че историята на езерото Рупкунд е по-сложна, отколкото някога сме очаквали, и повдига поразителния въпрос как мигрантите от Източното Средиземноморие , които имат профил на предци, който е изключително нетипичен за региона днес, са починали на това място само преди няколкостотин години“, казва професор Дейвид Райх от Харвардското медицинско училище през 2019 г.
Констатациите, публикувани в списанието Nature Communications, отбелязват успешното събиране и анализ на древна ДНК на целия геном от Индия. ДНК рядко се съхранява в горещ климат и високопланинското езеро е едно от малкото места на субконтинента, достатъчно студено, за да го запази.
Изводите били толкова невероятни, че Райх и съавторите ги проверили, като тествали изотопите на костите, потвърждавайки големи вариации в храненето им и вероятните им места на произход.
Една част от местните легенди наистина изглеждат верни: някои от черепите, открити на мястото, показват наранявания, съответстващи на удар от голяма градушка, и почти половината принадлежат на жени. И все пак никой в извадката не е свързан с друг. Авторите смятат, че това са били поклонници, отправили се към близкия храм. Изследователите обаче нямат обяснение за по-новите останки от хора.
