България гласува "въздържал се" при обсъждането на предложението в Европейския съюз да се разхлаби контрола на генномодифицираните организми. По света геномните техники се използват да се лекуват общо над 7000 заболявания при човека. Разликата между генномодифицирани организми и нови геномни техники, обясни директорът на Агробиоинститута проф. Иван Атанасов в студиото на Bulgaria on air.
"Растителните биотехнологии започнаха масово да навлизат в практиката след 90-те години. До края на миналия век бяха конструирани много генномодифицирани растения. Основното на тези растения е, че в резултат на тази модификация в генома на растението остава чужда ДНК. Въпреки многократни оценки на безопасността на тези растения, винаги стои съмнението може ли такова растение да бъде създадено по естествен път и отговорът беше "не", защото все пак има малка, макар и незначителна, чужда ДНК", разясни експертът.
В България имаме закон за ГМО, който е рестриктивен. През последните 23 години в България не се отглеждат ГМО продукти. Това заявява професорът, тъй като периодично се появяват слухове. Глобата е огромна. „Може би по-лесно би се отглеждал канабис или риска от отглеждане на канабис е по-малък, отколкото от ГМО“, допълни той.
Още: Нобелови лауреати: ЕС да смекчи правилата за генетично модифициране
Вече има възможност да не правим генни модификации, както е било в миналия век, а да редактираме с изключително малки промени, които могат да бъдат получени по естествен път. Професорът даде пример за разликата между класическата селекция и тези нови геномни техники пример – възстановяваме старите напоителни системи – съответно има 2 начина. Можем да наемем работници с лопати, които да го изкопаят, което ще стане за няколко седмици и в същото време можем за 1 ден, ползвайки багер, техника, същия този канал да бъде изкопан. Подобно е и сравнението с двете технологии. Крайния резултат е, че постигаме по-бърз и по-евтин резултат.
“Земеделската земя постоянно намалява”, констатира проф. Атанасов – магистрала, строеж постоянно откъсва от земеделската земя. Освен това населението на земята расте и имаме нужда от по-интензивно отглеждане на растения. “Земеделието трябва да се адаптира към по-динамичните условия които имаме на земята.”
Растенията не се променят по вкус и качество. Емблематичен случай е за домат в Япония, който регулира кръвното. Той е с високо съдържание на гама-аминомаслена киселина, което е постигнато с една минимална промяна в продукта.
Винаги при въвеждането на нова технология има част от обществото, която отрича крайно новото, а другата казва че е панацея. “Ако кажем, че не искаме новите технологии, най-вероятно, няма да бъдат отглеждани и постепенно ще внасяме продукти, които са интересни за здравето и индустрията и ще ги ползваме”, разяснява проф. Атанасов.
Още: След скандала в парламента: Протест срещу вноса на ГМО продукти в България
